Выбрать главу

— Защо искаш да убиеш човек?

Сега Иви не се поколеба. Бе отишла твърде далече, за да мисли за отстъпление. Сграбчи последните долари, както се прибира спечеленото от покер, и рече:

— За да си отмъстя.

Две думи изникнаха в съзнанието на Конър: безпощадно отмъщение. Студени тръпки го полазиха по гърба.

— Какво значи да си отмъстиш? На кого? За какво?

Иви вече си беше облякла палтото и бе завързала шала си.

— Съжалявам, но това са два допълнителни въпроса и ти нямаш с какво да ми заплатиш за тях.

Попаднал в собствената си клопка, Конър безпомощно видя как тя излезе от ресторанта.

— Чакай! — извика той, за да я задържи.

Настигна я на улицата. Снегът продължаваше да вали, покривайки притихналия град с потискаща завивка.

— Не бива така да си заминаваш. Студено е, опасно е. Ще намеря къде да прекараш нощта.

Тя му обърна гръб, без да счете за нужно да му отвърне.

Съвсем отчаян, Конър пъхна в джоба й визитната си картичка.

— Ако един ден все пак си промениш намерението…

Но той знаеше, че това няма да се случи.

Но както пресичаше улицата по пешеходната пътека, Иви изведнъж се спря, обърна се към Конър, за да му постави на свой ред единствения си въпрос:

— Каза, че ти напомням за някого… За кого?

Запалил нова цигара, Конър стоеше пред кафе-ресторанта. Колелца синкав дим, замръзнали от студа, се носеха над главата му.

— За мен.

Изненадана и объркана от този отговор, Иви се взря в лицето му. Погледите им се срещнаха за последен път и тя отново пое по пътя си. Конър я гледаше как се отдалечава в нощта и продължаваше нервно да пуши.

Малко след това той я изгуби от полезрението си, но още няколко минути продължи да гледа замаяно следите, които обувките й бяха оставили по снега.

Естествено, той не можеше да помогне на всички.

Но каква надежда за живот можеше да има едно петнайсетгодишно момиче

само̀

        без пари

                в студената зимна нощ

                        в Манхатън?

4. Път в нощта

Когато се погледнеш в огледалото и ти се прииска да го счупиш, трябва не да изливаш гнева си върху него, а да промениш себе си.

Неизвестен автор

Конър паркира колата си на „Брум стрийт“ и мина пешком покрай къщите между двете пресечки, които го деляха от дома му. Както останалата част на града, и Сохо се гънеше под монотонната покривка на снега, който забулваше светещите надписи на художествените галерии, ресторантите и модните бутици.

Той стигна до сграда в стил cast-iron4 с характерната фасада от лят чугун. Наскоро подновена, тя бе украсена със стотици електрически крушки, а на тротоара недовършен снежен човек отчаяно чакаше полагащите му се шапка, морков или лула.

— Вземи това, приятелю! — рече докторът и върза шала си на врата му.

При влизането си в сградата Конър прибра пощата си и повика асансьора. Кабината го отведе на последния етаж, където се намираше неговият апартамент: просторно таванско жилище със спартанско обзавеждане. Вътре не миришеше нито на шоколадови сладки, нито на продължително печена във фурната пуйка. Нямаше елха, нямаше детска стая. Нямаше топлинка, нямаше живот. Беше купил този апартамент преди пет години като символ за социален успех, но все още нито го бе мебелирал, нито украсил. Имаше много работа, много неприятности, а най-вече нямаше с кого да сподели грижите по едно обзавеждане.

Докторът бе посветил живота си на това да изучава душите на другите, а той самият бе човек, обвит в тайнственост и загадъчност. Обичаше жените, но всичките му досегашни любовни авантюри си бяха останали безперспективни. Дори нещата да вървяха добре, неминуемо идваше момент, когато партньорката му го упрекваше, че е неуловим. Та как би могъл да признае, че не може да намери в една любовна връзка онази степен на интимност, която го свързваше с пациентите му.

Сподави напиращата прозявка и отвори хладилника, за да извади оттам една вече начената бутилка с шардоне. Наля си чаша вино и отиде в хола. Тъй като апартаментът бе студен, изпи го на екс и не устоя на изкушението да си налее още веднъж.

В тази нощ Конър усети отново стария саморазрушителен импулс. През целия си живот се бе борил с него, но знаеше, че тази борба изисква непрестанна бдителност.

вернуться

4

Cast-iron — архитектурен стил от ерата на индустриалната революция, при който излети от чугун форми (колони, балюстради, прозоречни арки) играят централна роля във фасадите на сградите. Редица от постройките в Нюйоркския квартал „Сохо“ принадлежат именно към този стил.