Оставаха му още няколко секунди да се чувства на сигурно място в предпазния пашкул на колата, омаян от чистите цигулкови тонове на музикалния фрагмент, който звучеше от радиото.
Тази музика… позната ми е.
— Красиво е! От кого е?
— „Шакона“ от Бах — отвърна шофьорът меломан и му показа кутийката на компактдиска.
Марк се вгледа в ефектната снимка върху кутийката: цигуларка в леко изящно облекло бе опряла лицето си в огледало и заедно със своето отражение се бе превърнала в двуглаво същество — едновременно и сексапилно, и смущаващо. Върху жълтия етикет на престижната музикална къща фигурираха името на изпълнителката и програмата на рецитала:
Никол Хатауей изпълнява Бах
Партити за соло цигулка
Марк нямаше време да усети някакво смущение. Лейла току-що бе отворила очи. Погледна баща си, усмихна се и се прозина.
— Сложи си якето! — подкани я Марк. — Отиваме да вземем самолета.
Момичето го послуша и двамата слязоха от таксито и се насочиха към терминала.
Напрежението в залата за заминаващите стигаше до връхната си точка. Една седмица преди това в Обединеното кралство бяха разкрили терористичен заговор, който бе предизвикал паника от двете страни на Атлантика и бе последван от серия фалшиви предупреждения за опасност. Нивото на антитерористичната бдителност се беше повишило от „критично“ на „върхово“ и всеки ден имаше много анулирани полети. Марк се увери, че техният не е отменен, и забърза към посоченото място за регистрация. Той знаеше, че засилените мерки при претърсването на пътниците и проверката на багажите удължаваха подготовката за качване в самолета, и искаше възможно най-бързо да се освободи от тази формалност.
Движейки се сред тълпата, Марк държеше Лейла здраво за ръката, сякаш се страхуваше да не я изгуби отново.
— Доктор Хатауей, доктор Хатауей!
Марк се обърна изненадан.
На няколко метра зад тях непознат мъж тичаше към него.
— Майкъл Филипс, работя за „Хералд“ — представи се той.
Марк се навъси.
— Бих искал да чуя няколко думи от дъщеря ви — заяви репортерът и извади магнетофон от джоба си.
— Няма какво да ви казваме — отсече Марк, притискайки Лейла до себе си и ускорявайки ход.
Но другият тръгна по петите му и продължи с по-убедителен тон:
— Предлагам да се договорим: седемдесет и пет хиляди долара за интервю и няколко снимки.
— Вървете по дяволите! — изкрещя Марк.
Но като се обърна назад, той видя, че журналистът държи мобилния си телефон и се готви да направи снимка.
Стараейки се да предпази Лейла, докторът хвана Филипс за гушата и така го стисна за гърлото, че другият го изпусна.
Телефонът падна на земята и Марк го направи на парчета с тока на обувката си.
— Ще ми платите за това! — закани се журналистът, разтривайки врата си.
За няколко секунди Марк спря погледа си на него, изненадан от собствената си импулсивност и от бързината, с която се разви тази разправия.
После се обърна и докато крачеше към зоната за регистриране, чу Филипс, който му отправяше предупредителни думи:
— Вие сте затънал до шия, Хатауей, и изобщо си нямате представа за това. Аз направих проучване и бих могъл да ви дам някои сведения. Вие изобщо не знаете каква е истината! Нито за вашата съпруга, нито за дъщеря ви!
Автобусът, обслужващ линията от „Юниън Стейшън“6 до летището, изсипа пътниците си пред терминал 2. Между тях беше едно петнайсетгодишно момиче в тъмно облекло. Иви слезе последна. Все още сънена, тя влезе в залата за заминаващите и с присвити очи се вгледа в информационните табла, за да провери в колко часа е нейният полет. Последната нощ спа на една пейка и цялото й тяло бе схванато. Стомахът й къркореше. Ставите й пукаха, а костите й като че ли всеки миг щяха да се начупят — толкова крехки й се струваха. Хвърли завистлив поглед към щанда на „Старбъкс“ и й се дощя да си вземе кафе и бисквити, но нямаше пукнат долар в джоба си. Тъй като беше много изгладняла, наведе се дискретно над кошчето за боклук и намери недопит портокалов сок и остатък от кръгло хлебче.
След няколко часа щеше да бъде в Ню Йорк. Неприятно стечение на обстоятелствата я беше принудило да се озове в Лос Анджелис, но сега вече можеше да отиде при човека, когото преследваше. Знаеше адреса му: жилищна сграда в северната част на Манхатън. Щом го намереше, щеше да го убие.