Изуменият оператор намести с пръст слушалките си и вдигна очи към камерата за наблюдение, обръщайки се към някакъв невидим събеседник:
— Госпожо, имаме проблем…
Марк и дъщеря му се озоваха в оголен кабинет, който приличаше по-скоро на стая за водене на разпити. Пред тях една строга на вид латиноамериканка, вземаща се едва ли не за Кондолиза Райс, изучаваше паспортите им.
— Кажете ми, господин Хатауей, вашата дъщеря била ли е подложена наскоро на хирургическа интервенция?
— Не… не зная — призна си Марк.
— Да й е инжектирано нещо в тила: чип, някакъв имплант?
— Не знам.
Служителката по сигурността го стрелна с презрителен поглед.
— Как така не знаете! Та това е вашата дъщеря, не е ли така?
— Това е дълга история — изрече Марк с досада.
Тогава Кондолиза се обърна към Лейла:
— Имаш ли болки в задната част на главата?
Момичето устоя на погледа й, без да мигне, и продължи да мълчи.
— Да не си си глътнала езика?
Уморен, Марк стана от стола.
— Тръгваме си! — заяви решително той и хвана дъщеря си за ръката. — Като не може със самолет, ще си наемем кола.
— Няма да мърдате оттук! — заяви служителката, посочвайки военния, който стоеше на пост пред кабинета.
— Ще видим тая работа! — избухна Марк. — Първо ми върнете паспорта. Нямаме вина за нищо.
Спорът водеше към неизбежен конфликт, но в този момент телефонът иззвъня.
— Ало? — обади се Кондолиза, натискайки бутона на високоговорителя.
— От ФБР, госпожо — информира я секретарката й. — Агент Франк Маршал.
— Предайте му да се обади по-късно.
— Казва, че е спешно.
— Добре, свържете ме! — отсече тя и прекъсна връзката с високоговорителя.
Изненадан от намесата на Франк, Марк седна на стола си, питайки се до какво би могла да доведе тя.
Разговорът беше кратък, състоящ се от две „да“ и едно „добре, господине“, които Кондолиза произнесе, преди да положи слушалката.
Поставена в неловко положение, служителката вдигна очи към Марк и се опита да изрази надлежното съжаление:
— Всичко е наред, доктор Хатауей — рече му тя и му подаде паспорта. — Моля да ни извините за неприятностите. Желая ви приятен полет, на вас и на дъщеря ви.
След като минаха през тази унизителна проверка, Марк реши, че имат пълното право на една хубава закуска. Той се приближи до тезгяха на „Бон кафе“, верига френски кафенета, поръча две доста обилни порции и седна с Лейла на малка маса близо до саксия със зелено растение. Докторът с удоволствие установи, че дъщеря му има добър апетит, гледайки я как лакомо яде своя кроасан „по парижки“ и как поглъща портокаловия си сок. Той се задоволи само с едно кафе, преглеждайки последния брой на „Ю Ес Ей Тудей“, достъпен за всички клиенти.
Терминалът бе облян в мека бяла светлина.
Точно когато Марк и Лейла ставаха, зад тях мина девойка, която незабелязано седна на тяхната маса, за да се нахвърли на остатъка от портокаловия сок и на киселото мляко, което си стоеше неначенато.
Иви се възползва и от възможността да прегледа вестника. На половината от първата му страница бе отпечатана статия, илюстрирана с голяма снимка:
Основателят на групата „Грийн Крос“, един от световните лидери в търговията на едро, е починал вчера в Ню Йорк на 72-годишна възраст. Милиардерът е намерен на своя кораб, плувнал в кръв, след като се е застрелял в главата с ловна пушка.
По наши сведения Ричард Харисън е оставил писмо до своите близки, за да посочи причините, които са го накарали да извърши това деяние. Големият предприемач, който преди две години съобщи, че е засегнат от синдрома на Алцхаймер, не можел вече да понася последствията от напредващата болест.
Погребението ще се състои утре след обяд в Манхатън.
Още през 1966 г., в едно градче в щата Небраска, Ричард Харисън слага началото на своята търговска империя с малка бакалница за стоки с намалени цени. Успехът му е светкавичен и много бързо той отваря и други подобни магазини — отначало в същата област, а по-късно и в цялата страна. Броят им в САЩ непрекъснато се увеличава, за да достигне понастоящем над 600 супермаркета.
Известен със скромния си начин на живот, Ричард Харисън бе непретенциозен човек и живя в една и съща къща в продължение на трийсет години. Парите като че ли не бяха променили ежедневието на големия предприемач, който предпочиташе да си изгради образ на „обикновен човек“ и държеше по нищо да не личи, че е богат. Дискретност и аскетизъм в пълна противоположност с поведението на единствената му дъщеря Алисън, чиято разпуснатост подхранват редовно жълтата преса.