— Да не се мъчите да спрете да пиете? Навярно затова треперите…
— Не! — излъга докторът и почувства срам. — Защо мислиш, че е от това?
— Защото и майка ми беше като вас.
— Виж какво, историята е сложна — започна Марк.
После помълча малко и попита:
— А какво стана с майка ти?
— Умря.
— А! Много жалко!
Светлинният сигнал „Затегнете коланите“ изгасна, което за пътниците беше знак, че могат да стават.
Иви предложи:
— Ако искате да отидете да се освежите, аз мога да наглеждам дъщеря ви.
— Благодаря, ще се оправя — отвърна Марк, макар да се съмняваше в това, което казва.
— Мисля, че ако веднага не пийнете нещо, ще се почувствате много зле.
Марк сметна, че съветът й е съвсем разумен. Той наистина се чувстваше все по-зле. За няколко часа изведнъж се бе откъснал от живота си на бездомник и му беше трудно да живее без предишните навици. Бе подценил последиците от внезапното спиране на пиенето.
Погледна към Лейла. Можеше ли да я остави сама за няколко минути с тази непозната? Как щеше да реагира дъщеря му? От друга страна, ако искаше наистина да й помогне, трябваше да изпие една-две чаши, за да се съвземе.
— Чуй, миличка, татко ще се върне след пет минути. Ти ще ме чакаш тук с това момиче, без да се притесняваш, нали?
После се обърна към Иви:
— В средата на горната палуба има барче. Ако възникне и най-малък проблем с Лейла, ела веднага да ме извикаш… Разбрано?
Иви кимна утвърдително с глава.
Марк стана и тръгна най-напред към тоалетната. С пресъхнало гърло и с пламнало лице, той се чувстваше обезводнен и същевременно бе плувнал в пот.
Влезе в малката кабинка, цялата в хром, фаянс и огледала. Даже и в това съвсем специфично място имаше илюминатор, гледащ към небето. Тоалетната бе луксозно обзаведена и безупречно чиста. Изключение правеше една дизайнерска лепенка, заемаща значителна част от стената. Марк веднага разпозна „трите мъдри маймуни“, които бе имал възможност да види в будистките храмове при пътуването си до Япония за участие в научен семинар. С ръцете си първата скриваше очите си, втората — ушите, а третата — устата. Под изображението се четеше максимата: „Не виждам, не чувам, не говоря!“. Според вярването само добро ще се случва на онези, които следват това предписание.
Разсъждавайки върху странната максима, Марк си свали часовника, изми си ръцете и напръска лицето си със студена вода, като избягваше да вдига очи към огледалото над мивката. После подържа ръцете си под автоматичния сешоар и излезе. Но веднага се сети, че е забравил часовника си на полицата. Върна се, взе си часовника и тъкмо се канеше да излезе, когато нещо го спря внезапно.
Не може да бъде…
Рисунката с трите маймуни бе изчезнала от стената и на нейно място се виждаше дълъг фриз, в който имаше нещо страшно и злокобно. Представляваше съчетание от символи, каквито бе виждал, докато изучаваше психология. Най-напред съзря пясъчен часовник, остра коса и кости. Те изобразяваха отлитащото време, което прахосваме, неизбежната и внезапна смърт и праха, в който ще се превърнем. След това се виждаше дълго и опасно мостче: това е мостът на възмездието, символизиращ трудното минаване в отвъдното. И накрая една стълба, стълбата на спасението, универсалният символ на възнесението на душите, до която стоеше човек с вълча глава, Анубис, водачът на мъртвите из меандрите на отвъдното. Над рисунките, като своеобразна мантра, се четеше фразата:
НИЩО НЕ Е СТРАШНО, ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА РАЗБИРАНЕ
Марк остана потресен. Все пак това не беше сън! Хипнотизиран от този фриз, той не можеше да излезе от тоалетната. Измъчваше го това, което виждаше, макар че не бе в състояние да разбере истинския му смисъл.
Насили се да излезе, ала едва затворил вратата след себе си, не можа да устои на изкушението да я отвори отново, за да види друга рисунка на мястото на предходната. Този път пламтяща птица широко бе разперила огромните си криле върху цялата стена: това бе Фениксът, митичната птица, която се възражда от своята пепел.
А над този символ на възкресението се четеше:
ЧОВЕК МОЖЕ ДА БЪДЕ СРАЗЕН, НО НЕ И ПОБЕДЕН
Този път Марк наистина се притесни.
Сигурно бълнувам!
Халюцинациите, от които се страхуваше, се проявяваха по доста тревожен начин. Цялото му тяло се тресеше. Не можеше да сдържи ръцете си да не треперят, сърцето му биеше до пръсване.