— Не се безпокой! — отвръща й Иви.
После леко затваря вратата на караваната и се затичва към съседката си Кармина, която също е част от персонала по чистотата в хотел „Оазис“.
Иви се качва в колата на Кармина, стар „Понтиак“ с продънени седалки и ауспух, който бълва черен дим. Кармина е едра мексиканка със суров характер. Има три деца и некадърен мъж, който обикновено е безработен. Тя не обича да хвърля думи на вятъра и не обелва зъб по време на пътуването. Но Иви не се притеснява… Затворила е очи и с тревога си мисли за това, което е научила преди няколко дни: собственикът на мястото, където е разположена караваната им, бил решил да го продаде на някакъв предприемач, който пък щял да го превърне в развлекателен център. Не бе казала на майка си, за да не я безпокои, но се чуди какво ще правят, ако ги изгонят. От три години въпреки болестта на Тереза и не съвсем сигурното ежедневие двете жени са намерили някакво спокойствие след дългия период на мизерстване. Алкохолизъм, дрога, проституция… Тереза бе преминала през 90-те години като през мрачен коридор, споделяйки често своите средства за дрогиране — спринцовки, памук, сламки за смъркане — с други несретници, и така си бе навлякла този отвратителен хепатит.
По това време бе преследвана от социалните служби, които искаха да й отнемат дъщерята, за да я настанят в приемно семейство. За да не бъде откъсната от майка си, Иви още от малка придоби учудващи умения да живее като самостоятелен и зрял човек. Доколкото може да си спомни, тя всъщност винаги е била отговорният член на семейството. И затова именно на нея в моменти на просветление Тереза даваше част от припечеленото, за да не прахоса самата тя всичко за хероин. Иви пазаруваше, плащаше сметките и уреждаше проблемите със съседите, успя дори да измъкне майка си от ада на дрогата.
Тя фактически беше станала майка на майка си.
— Вече пристигаме — казва Кармина и побутва Иви. — Вземи си нещата!
Иви отваря очи и взема раницата си от задната седалка.
Колата се движи по булевард „Лас Вегас“. Нощта окончателно е настъпила. С изобилните си неонови светлини гигантските хотели като че ли се състезават помежду си по блясък. Хиляди светлини озаряват огромния по размери „Оазис“, където старият „Понтиак“ ще потъне, за да спре в предназначения за служителите подземен паркинг.
Хотелът внушава фараонска импозантност със своите три хиляди стаи, четири басейна и собствен мол. Тук всичко е прекомерно: вътрешна градина, засадена с хиляда палми, през която тече ручей, плаж с фин пясък, зоологическа градина с лъвове и бели тигри, грамаден изкуствен леден блок, върху който се задъхват тлъсти пингвини, аквариум със сто хиляди литра вода, годен да приеме делфини.
Стаите, от мраморния под до тавана, са обзаведени в традицията на фън шуй и са снабдени с плазмени екрани дори в тоалетните.
За да функционира както трябва, тази машина изисква хиляди невидими работници: камериерки, миячи на прозорци и подови настилки, всевъзможен поддържащ персонал.
Иви е едно от тези невидими същества. Всяка вечер тя получава различно разпореждане. Тази вечер ще бъде с групата на Кармина, на която е възложено да чисти служебните стълбища. Неблагодарна работа: трийсет етажа, с превит гръб и с мокър парцал в ръката, цели часове…
Два часа сутринта
Иви прави кратка десетминутна почивка на покрива на хотела. От тази стометрова височина тя гледа Лас Вегас и потока светлини, които заливат „Стрип“.
Макар че е родена в този град, тя го мрази, както ненавижда и туристическата фауна, дошла да отпразнува някоя жалка сватба или да пръсне доларите си из казината. Изобщо не може да си обясни какво хубаво намират в този гигантски развлекателен център, където всичко е фалш, дрънкулки и имитация.
В Лас Вегас не можеш да направиш три крачки, без да попаднеш на ротативка. Има ги навсякъде: в крайпътните бензиностанции, в супермаркетите, в ресторантите, в баровете, в обществените перални, но трудно можеш да намериш място, където да си купиш книги.
А Иви обича книгите повече от всичко друго: най-вече романите и поезията. Една от нейните учителки й помогна да открие литературата, която оттогава се превърна в нейна тайнствена градина, в пропуск за други светове, в средство да излезе от посредствеността около нея.
В едно от многото магазинчета в града, където можеш да заемеш книги срещу депозит, тя откри няколко романа на старо по за два долара: „Сто години самота“, „Врява и безумство“, „Престъпление и наказание“, „За мишките и хората“, „Спасителят в ръжта“, „Брулени хълмове“, „Кладата на суетата“.