(„Ройтерс“, 28 октомври 2003 г.)
Милиардерът Ричард Харисън току-що обяви намерението си да дари десет милиарда долара на благотворителни и хуманитарни фондации. Сумата, която възлиза на около три четвърти от състоянието му, ще бъде разпределена между няколко организации, в това число на „Шаная Фаундейшън“, създадена преди повече от двайсет години от него и първата му съпруга (починала през 1994 г.) и която сега се ръководи от настоящата му съпруга Стефани Харисън.
Февруари 2004 г.
Спалня в пастелни цветове в нова клиника за дезинтоксикация. От прозореца й се виждат заснежените планини на Монтана. Алисън си приготвя куфара.
Ричард отваря вратата и я гледа тъжно.
— Преди малко говорих с доктора. Той не иска да те държи повече тук. Твърди, че застрашаваш останалите обитатели.
— Това са глупости! Единственото лице, което застрашавам, съм аз самата.
Ричард се опитва несръчно да й помогне да сгъне един пуловер, но Алисън го измъква грубо от ръцете му. Сподавяйки яда си, бизнесменът взема поовехтялата си кожена чантичка, изважда ламинирана брошура и самолетен билет и казва:
— Чух да се говори за нова подобна институция в Швейцария. Не е точно клиника, но е място, където би могла да си починеш.
— Писна ми от тези места, татко.
— Тогава се върни вкъщи!
Без да си прави труда да отговори, Алисън влиза в банята и включва сешоара.
Ричард настоятелно повишава глас, за да надвие шума:
— Слушай, Алисън!
Той измъква щепсела от контакта, за да привлече вниманието на дъщеря си.
— В Ню Йорк има нов лекар, при когото бих искал да отидеш: д-р Конър Маккой, изключителен психиатър. Той прилага новаторски методи и мисля, че би могъл да ти помогне.
— Виж какво, татко, ще се прибера сама с такси.
— Прочети поне какво е написал! — предлага бащата, подавайки й книгата на невропсихиатъра.
Тъй като Алисън не реагира, Ричард слага книгата в куфара на дъщеря си: „Да оцелееш“ от Конър Маккой.
Към нея прибавя и визитна картичка с координатите на доктора, после си взема чантичката и се готви да излезе. Но преди да напусне стаята, се обръща за последен път към Алисън.
— Има още нещо, което държа да ти кажа: бих искал да бъдеш в течение, преди да се е появило в пресата.
Внезапно обезпокоена, Алисън излиза от банята: инстинктивно е почувствала, че е нещо важно.
— Какво?
— Скоро ще умра.
(CNN, 15 март 2004 г.)
„Бизнесменът Ричард Харисън (на 71 години) страда от болестта на Алцхаймер“ — обяви вчера сутринта неговият говорител, адвокатът Джефри Уекслър.
„Да, Ричард е засегнат от тази болест — потвърди юристът. — Първите симптоми се появиха преди две години, но той не спря активно да работи. Въпреки че отсъства няколко пъти, той осъзнава много добре какво е състоянието му и продължава да става рано всяка сутрин, за да ходи на работа.“
Ще припомним, че тази невродегенеративна болест все още е нелечима. Тъй като изследванията във въпросната област не бележат съществен напредък, през близките 40 години 15 милиона американци могат да бъдат засегнати от нея, като днес броят на заболелите възлиза на 4,5 милиона.
2005 г.
Есенна нощ в Лас Вегас
Много притеснен, Ръсел Малоун, управителят на хотел „Оазис“, преминава забързан през огромния хол от мрамор и стъкло и стига до асансьорите. Втурва се в прозрачната капсула, която го издига във висините, прелитайки по вертикалата над импозантния централен вътрешен двор, където в смахнато съчетание от безумни размери и извратен лукс са реконструирани в естествената им големина някои от най-величествените монументи в Рим: Фонтанът ди Треви, Арката на Тит и дори част от Колизеума. Асансьорът издига Ръсел до последния тридесети етаж, където са най-луксозните апартаменти. Спира се за момент пред този, който е наела Алисън Харисън. Много клиенти са се оплакали на рецепцията заради шума, който младата наследничка вдига. И наистина, още от коридора се чува кънтенето на надутата до крайност музика. Ръсел разпознава гласа на Кърт Кобейн: „Човекът, който продаде света“, версия на песента на Дейвид Бауи, изпълнена от групата „Нирвана“ в митичното шоу „Ем Ти Ви ънплъгд“. За части от секундата той си спомня за университетските си години и за своята приятелка Джоана, която беше му подарила тази плоча. По онова време все още бе безгрижен и се чувстваше щастлив. Но връщането към миналото е мигновено. Сега неговата длъжност и отговорностите му го връщат към реалността.