— Добре ли си, миличка? — попита я той, но продължаваше да се съмнява, че тя ще му отговори.
— Малко ми се спи, но съм добре.
Марк почувства как от раменете му падна огромен товар, но не знаеше точно как да постъпи. Бързаше да й зададе хиляди въпроси, но трябваше да внимава, за да не я стресира.
— Голям е този самолет, нали? — отбеляза Лейла с усмивка.
— Да — потвърди Марк и също й се усмихна. — Най-големият в света.
— Бързо ли се движи?
— Много бързо.
— А нямам такова впечатление! — призна си Лейла и се наведе към Иви, за да прецени през илюминатора каква е скоростта.
— Наистина е така — съгласи се Марк. — Имам усещането, че стоим на едно място над облаците, а всъщност летим много бързо, с около хиляда километра в час. Това е оптична илюзия.
— Оптична илюзия ли?
— Означава, че видимите неща ни подвеждат — обясни той.
— Така ли?
За момент Лейла като че ли се замисли над това твърдение, а после се сети за друго.
— Може ли да ми вземеш едно ескимо?
— Разбира се. След като излезем от турбулентната зона, стюардесите сигурно ще минат да раздадат.
— Ще си взема шоколадов с бадеми — уведоми го момичето с възможно най-сериозен тон.
— Хубав избор.
— Казват се „Хаген-Дас“ — уточни Лейла.
— Откъде знаеш?
— Видях ги на витрината, когато пристигнахме. И те уверявам, че това не беше оптична илюзия.
Лейла се почувства горда от отговора си и му се усмихна.
Марк чувстваше, че се възражда. Виждаше дъщеря си такава, каквато я знаеше отпреди: буйна, жизнена, съобразителна. И отново го обзе безразсъдната надежда, че нещата ще се наредят, както са били по-рано. Но най-напред трябваше да разбере причините за внезапното бягство на Никол и да изясни обстоятелствата, при които Лейла е била държана. Дъщеря му си бе възвърнала предишната разговорливост. Трябваше да се възползва от това, но без да я притеснява.
— Можеш ли да ми кажеш какво ти се случи, миличка? — попита я той с вдъхващ увереност глас и се наведе към нея.
— Какво ми се случи, когато бях малка ли?
Марк кимна с глава.
— Сега вече няма от какво да се страхуваш. Ще се върнеш при мама, вкъщи, в твоята стая, в твоето училище. Всичко ще си дойде на мястото, но най-напред трябва да ми кажеш къде беше и най-вече… с кого.
Лейла отвори уста, като да отвърне дума по дума, но бързо промени намерението и размисли. Когато най-сетне се реши да отговори, тя всъщност му изрече едно предложение:
— Най-добре да попиташ мама.
Марк почувства как кръвта му се вледенява.
— Искаш да кажеш, че майка ти знае какво ти се е случило?
Лейла кимна утвърдително.
— Не може да бъде — отвърна той. — Ти грешиш.
— Истина е! — потвърди Лейла сърдито, задето баща й се бе усъмнил в думите й.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно! — отсече тя без колебание.
Вцепенен от този отговор, Марк едва промълви:
— Виждала си майка си през тези пет години?
— Да! Доста често.
— Как така си я виждала често?
Лейла нежно погледна баща си. Очите й светеха. Но тя реши да сложи край на този разговор.
— Сега ми се иска да поспя, татко.
Зашеметен от чутото, Марк се примири:
— Добре, миличка, почини си.
Той натисна копчето за регулиране наклона на облегалката. Лейла се отпусна и затвори очи под унасящото бръмчене на двигателите.
Марк бе обзет от пълно недоумение. Да вярва ли на думите й? Въпреки видимото й спокойствие Лейла сигурно е била травматизирана от отвличането. В думите й вероятно имаше някаква истина, но Марк не можеше да повярва, че Никол е могла да бъде замесена повече или по-малко в отвличането на собственото си дете.
Лейла спеше непробудно. Марк я погледна нежно и се доближи така до нея, че дишането му влезе в ритъм с нейното. После леко я погали по косата и прибра един кичур зад ухото й. Лейла бе наследила чертите на Никол и погледа на Марк. Поне така твърдяха всички: „Тя има усмивката на майка си и погледа на баща си“.
И все пак…
Все пак той знаеше, че не е вярно. По простата причина че Лейла не беше негова биологична дъщеря.
Когато преди десет години Марк се запозна с Никол, тя бе в началото на бременността си. Тъкмо бе скъсала отношенията си с френския диригент Даниел Грьовен. Шейсетгодишен, образован, изискан, признат в целия свят, Грьовен непрестанно поддържаше извънбрачни връзки с музикантките, които свиреха под негово ръководство. Авантюрата му с цигуларката Никол бе продължила само няколко седмици и по нейна инициатива се бе стигнало до раздяла.