Скъпоценности? Рос разтърси глава с надеждата да се пробуди по-бързо и да сложи край на този абсурден кошмар. Връхлитаха го вълни на агония и размазваха зрението му в пъстроцветни петна. Повръщаше му се.
— Мистър Джентри, нямам и понятие за какво говорите — изрече той с болка. — Сакс ми даде нотариалния акт за някакво парче земя тук в Тексас.
— Сакс е мъртъв — изръмжа Джентри.
Рос не се изненада от новината. Последният път, когато се бяха видели със стареца, бе разбрал, че нямаше да го бъде. И въпреки това новината за смъртта му го натъжи. Сакс беше първото човешко същество в живота му, погрижило се за Сони Кларк.
— Той ми даде нотариалния акт, защото беше решил, че няма смисъл да се занимава с него. Виктория и аз решихме да вземем моите коне и да се заселим тук, за да си направим своя ферма. Знаехме, че се събира керван и се включихме, за да пътуваме в безопасност.
— Искаш да повярвам, че дъщеря ми е напуснала родния си дом — всичко, което е обичала и към което е била привързана, за да тръгне с теб подир вятъра?
С всяка минута лицето му ставаше все по-червено. Целият кипеше от ярост и на Рос решително не му харесваше начина, по който показалецът му се стягаше върху спусъка. Той не можеше да посегне към собствения си револвер, особено със счупените си ребра. Пък и не искаше да стреля по бившия си тъст.
— Виктория реши така, не аз — изрече той със спокойствие, каквото не чувстваше. — Аз исках да изчакаме, докато се върнете от Вирджиния, преди да потеглим. Исках да ви кажем и за бебето…
Джентри замахна със свободната си ръка и юмрукът му се стовари върху челюстта на Рос. Той падна на земята.
— Затваряй си мръсната уста и не ми говори за никакви бебета. Не ти ли беше достатъчно, че я уби, а сега се гавриш и с паметта й?
— Рос? Какво става?
Рос чу гласа на Лидия като през някаква мъгла. Имаше намерение да изчака още малко, изслушвайки останалите обвинения на мистър Джентри и щеше да се опита да сложи край на всичко това. Но какво можеше да направи с размътения си от удара на Джентри поглед и спуканите си ребра?
— Лидия — простена той високо, колкото му позволиха счупените ребра. — Донеси Лий.
Тя беше озадачена от пресипналия глас и сгърчената му поза, когато проумя, че беше наранен и, че мъжът над него държи револвер. Тя скочи смело от стълбичката, притиснала здраво Лий до гърдите си и дотича. Не беше имала време дори да наметне нещо и гърдите над ризата й блеснаха със златото и розовото на просветляващия хоризонт.
Джентри се обърна към нея, без да отделя револвера и на инч от лицето на Рос. Точно така. Това беше оня бял измет. Развратът беше оставил отпечатък по цялото й тяло и физиономия. Кларк беше унищожил красивата, грациозна, Виктория, и вместо нея беше взел тая курва. Избягалата съпруга на Ръсел. Джентри усети как в гърдите му се надига нов гняв. Фактът, че Кларк бе предпочел тази проститутка пред любимата му дъщеря прибави нов гняв в и без това препълнената му душа.
— Дръпни се — заповяда той на Лидия, която се беше приближила до Рос.
Тя застина, притискайки Лий до гърдите си.
— Кой сте вие? Какво искате?
— Лидия, това е бащата на Виктория. Покажи му Лий. Това е твоят внук, Джентри.
— Лъжец!
— Това бебе е твоят внук. Кълна ти се, Виктория умря при раждането му.
— Вярно е — разпалено се намеси Лидия. — Моето дете се роди мъртво. Аз откърмих Лий. Рос се ожени за мен седмици след като почина Виктория.
— Като ви гледам двамата, опитвате се да ми хързулнете това бебе — уж било на Виктория, за да ми измъкнете пари. Само като си помисля, че си се докосвал до дъщеря ми, и ми се повдига — процеди той тихо.
— Знам това, дявол да го вземе — изръмжа Рос. — И вече пет пари не давам за тревогите ти. Но, за Бога, ще отхвърлиш ли сина на Виктория? Собствената си кръв?
Мъжът дори не удостои с поглед бебето.
— Толкова глупав ли ти изглеждам… Кларк? — И когато Рос рязко изви глава към него, Джентри гръмогласно се изсмя. — О, да, аз знам всичко за теб, мръсен престъпнико. Знам също така и за тая бяла кучка до теб. Много трогателна сцена ми разиграва тук. Но аз се срещнах снощи в града със съпруга й. Хубаво си побъбрихме с мистър Ръсел. Ти, най-големият тарикат, Сони Кларк, си направен за посмешище от двама селяни, ха-ха-ха!
Рос се втренчи с празен поглед в тъста си.
— Ръсел?
— Съпруг? — повтори със слаб глас Лидия.
— Кланси Ръсел. Каза, че сте се били срещнали преди седмица, или някъде там. Каза ми, че за малко не си ги пипнал него и тая жена тук, когато кроели планове как да те предадат на властта, за да пипнат наградата, така че му се наложило да се преструва, че търси работа.