Първата мисъл на Рос беше, че тъстът му окончателно е загубил разума си. После очите му се спряха върху Лидия и лицето й му разкри цялата истина. Беше останало без цвят, убито от вина, изплашено до смърт.
— Той е бил твой съпруг? — запита той, без да вярва на ушите си, като се молеше тя да отрече всичко.
— Не. Кланси Ръсел никога не ми е бил съпруг — настоя тя. Дори и мъртъв, Кланси продължаваше да я инквизира. — Той ми е заварен брат.
— Боже господи, те излязоха и роднини — изсмя се унищожително Джентри.
— Завареният брат? — изрева Рос.
Очите й молеха за разбиране и пощада.
— Да.
— Всичките дяволи в ада — изруга Рос. — Значи ти си знаела за мен? Още преди да ти разкажа?
— Да, но…
— И ти с твоя заварен брат, когото се преструваше, че ненавиждаш…
— Аз го ненавиждах… ненавиждам.
Тя нямаше право да се издаде, че знае за смъртта на Кланси. Не можеше да навлича беда на Буба.
— Значи двамата заговорничехте да ме продадете за паричната награда?
— Не — протестираше отчаяно тя. — Рос, не. Той ме заплашваше, че ще те издаде, ако не му дам скъпоценностите.
— Скъпоценности? Какви скъпоценности? — запита той.
— Скъпоценностите, които отмъкна от мен — изрева Джентри. — Семейните бижута на фамилия Джентри. Без съмнение си принудил Виктория да отвори сейфа в трапезарията и си ги взел. Успяхме да ги укрием от янките, за да ги отмъкне негодник като теб! Не предполагам, че Ръсел може да знае за тях. Най-вероятно тази жена тук, която претендира, че ти е съпруга, му е казала.
— Ако скъпоценностите ти трябват, ще ти ги дам — изрече Лидия, пристъпвайки към Джентри. Тя би била щастлива да му даде каквото поиска, само да свалеше револвера си от Рос. — Лий… — Тя повдигна бебето към дядо му.
Той се отдръпна рязко назад, сякаш детето беше дяволско изчадие.
— Дай го на негъра и донеси бижутата.
Мозес пое детето, което вече бе започнало да плаче от глад и от напрежението наоколо. Лидия повдигна полите си и хукна към фургона, измъкна торбичката от мястото, където я беше скрила само преди няколко часа. Тя избягваше обвинителния поглед на Рос.
— Пусни я. — Тя захвърли торбичката на земята. — Погледни, Кларк. Пипнах те с доказателствата. Това ми е достатъчно, за да те убия.
— За пръв път я виждам — възкликна Рос.
— Той не е откраднал нищо — извика Лидия. — Виктория я е взела със себе си, когато са потегляли от Тенеси.
— Затваряй си устата! — изрева Джентри. — Ти не си достойна даже да произнасяш името й.
Той я сграбчи със свободната си ръка за лакътя и изви ръката й зад гърба. Обърна я с лице към Рос.
— Хубаво я виж, Кларк. Това е типът жена, която ти подхожда най-много. Гледай хубаво, как обикаля наоколо по долни дрехи без никакъв срам. Държа ли те зает цяла нощ завчера, както каза Ръсел, за да може да ни извести за местонахождението ти?
— Не!
Лидия изстена високо от болка и срам. Кланси дори и мъртъв продължаваше да руши живота й. Щеше да преживее без особени последици оскърбленията на Джентри. Но не и погледът на Рос, лишен от всякакви илюзии, който направо я убиваше.
— Как научи за тия скъпоценности, Лидия?
Гласът му беше лишен от каквато и да било интонация.
Тя преглътна с усилие, като примижа от болката, причинена от желязната хватка на Джентри.
— Кланси ми каза. Не знам как е разбрал. Показа ми плакат с твоето име и лице, и каза, че си търсен, и ме заплаши…
— Кога?
— Веднага след смъртта на Люк.
Рос изпсува и избухна в смях. Първо бяха само дълбоки хрипове в гърдите, после постепенно свикна с тях. Съзнаваше, че болката в ребрата му ще го докара до делириум, но се остави на вълните на истерията.
— Още преди седмици!
Всичко ли, което му беше разказала, е било лъжа?
Острите му като бръснач очи оставяха осезаеми нарези по лицето й. Тя овлажни устните си.
— Той уби Люк, Рос, защото Люк го е видял да се навърта из горите около лагера. Той беше мъжът, който ме нападна и който застреля Уинстън.
— И ти не се осмели да кажеш на никого? Дори и на мен?
— Страхувах се, че може да стори злина на теб и Лий.
— Или го прикриваше — изръмжа бясно той.
Не можеше да отдели поглед от разголените й гърди, които преливаха от деколтето на ризата. Тя се беше привела напред в опит да намали болката, причинена от хватката на Джентри, и това само ги откриваше още повече. Косата се плискаше върху раменете й.