— Чували ли сте някога за един стрелец на име Сони Кларк? — запита изведнъж Мейджърс.
Очите на Лидия се сблъскаха светкавично с тези на Рос, преди двамата да погледнат детектива. Рос рязко поклати глава в потвърждение. Нямаше обаче да каже и дума на глас, докато не разбереше каква играе Мейджърс.
Сърцето на Лидия се качи в гърлото й.
— Чух, че бил убит — произнесе бавно детективът, без да отделя поглед от лицето на Рос. — Чух, че умрял преди няколко години от огнестрелни рани, които получил при обира на една банка. Какво мислите по този случай?
— Той е мъртъв — изрече Рос недвусмислено.
— Сигурен ли сте в това?
— Да.
Без да отделя острия си поглед от Рос, Мейджърс кимна.
— Ако е мъртъв, това означава, че ние не можем да получим от него никакви сведения за това, къде се намират в момента братята Джеймс.
— Кълна се в Господ, че не знам нищо за това — отговори искрено Рос.
Всички инстинкти на Мейджърс му говореха, че мъжът пред него казва истината.
— Да — каза той, излизайки от замисленото си състояние. — И аз мисля така. — Почеса се по ухото, сякаш бяха разменили думи за нещо съвсем незначително. — Последното ми служебно задължение като служител на Пинкертън ще бъде да пусна циркуляр с вестта, че Сони Кларк е мъртъв. — Той леко се изсмя. — Сигурен съм, че много служители на закона и ловци на глави ще бъдат страшно разочаровани при тази вест. Наградата за главата му ще им се изплъзне.
Колкото и да им беше трудно, и Рос и Лидия останаха с каменни лица. Единствено адамовата ябълка на Рос се раздвижи в гърлото, когато преглътна с усилие.
Мейджърс се приближи до вратата и я отвори.
— Не виждам причина да ви задържам повече.
И той направи широк жест с ръка, че са свободни.
Другите двама души, които знаеха истинската самоличност на Рос Коулман, бяха мъртви. Ванс Джентри и Кланси Ръсел. Мадам Ла Рю щеше да получи писмо от Мейджърс, в което той щеше да й съобщи, че престъпникът е починал от огнестрелните си рани. Датата неволно щеше да бъде пропусната.
Мейджърс бе въртял на шиш Мозес, запитвайки го дали въобще му е известно мистър Коулман да е проявявал признаци на агресивност. Освободеният роб се бе заклел, че мистър Коулман е един от най-прекрасните хора, който някога е имал щастието да познава. Той не знаел нищо за миналото му.
Разбира се, че мъжът лъжеше. Мозес бе чул всяка дума, изречена от Джентри онази сутрин. Но Мейджърс знаеше, че Мозес щеше да занесе тайната в гроба си. Лидия Коулман никога не би проговорила и думичка за бурното минало на съпруга си. Човек трябваше само да види как го гледа, за да разбере, че тя го обичаше отвъд границите на обичайното.
Съпругът й помогна да стане от стола, макар да не размениха и думичка. Мейджърс видя сълзи на благодарност във вълшебните й очи, когато приближи. Тя внимателно подбра думите си.
— Бяхте много мил. Много ви благодаря.
Тя излезе от стаята, оставяйки Рос насаме с детектива. Очите на Рос се впиха в тези на човека от Пинкертън и ги задържаха. Устата му се отвори, но Мейджърс посегна към ръката му и го изпревари.
— Най-добре ще е и за двама ни да не ми благодарите.
Една изразена благодарност щеше да е равна на пълно самопризнание. Нито единият, нито другият искаха това.
Рос стисна с всички сили ръката на мъжа. После се обърна бързо и се присъедини към жена си. Хауърд Мейджърс го проследи с поглед. Той се усмихна при мисълта, че е постъпил към него великодушно като бог… или като стар, размекнат глупак.
Доктор Хансън ги откара до мястото, където Мозес бе отседнал с двата фургона. Той ентусиазирано ги поздрави и им подаде Лий. Лъки и кобилите бяха получили същите грижи, както и при Рос. Новата млечна крава не отстъпваше с нищо на предишната. След като Лидия и Рос благодариха на стария доктор, той потегли обратно към града. Рос впрегна фургоните.
Този ден пропътуваха само няколко мили, следвайки реката, която, по всичко личеше преминаваше през земята на Рос. Той беше подал молбата си в земеразделната кантора същия ден, когато продаде фургона на семейство Причардс. Всичко беше наред и вече можеха да навлизат в своите владения.
Скоро след като направиха лагера за нощта, Мозес тактично се отдалечи.
— Мисля да тръгна по течението надолу да се опитам да хвана някоя по-голяма риба за вечеря.
Той усещаше неспадащото напрежение между Рос и Лидия, които не бяха си проговорили и дума. Рос бе управлявал открития фургон, а Мозес — покрития. Лидия остана отзад с Лий.