— Благодаря ти, Мозес — изрече Рос, като разпрягаше конете. — Това е действително хубава идея.
— Ще взема Лий с мен. Може да си дремне в сенките, а ако се събуди, мога да го науча на някои по-тънки номера при риболова.
— Ако си сигурен, че няма да ти пречи.
— Няма. Ние вече сме големи приятели. — Тъмните му очи погледнаха Рос с пълно разбиране. — Всеки случай не ни очаквайте много скоро.
Рос приключи с работите около лагера, накладе огън, и после се изкъпа в реката. Търкаше се безмилостно, изстъргвайки вонята на ареста от себе си. След като се подсуши на брега и облече чисти панталони, той обръсна четиридневната четина и отново се почувства човешко същество.
Тъкмо се връщаше, когато видя Лидия до стълбичката на фургона на Мозес. Тя замря за миг като го видя, после решително пое надолу.
— Във фургона е много горещо. Мисля малко да поседна до реката на хладина.
Беше свалила блузата си, но си беше оставила полата. Краката й бяха боси. Видът на снежнобялата превръзка около рамото й беше жестоко напомняне за почти състоялата се трагедия. Рос остана безмълвен.
Тя мина покрай него, без да срещне очите му. Когато той отиде при нея, завари я седнала на наклонения тревист бряг на реката, втренчена в бавно течащата вода. Лъчите на залязващото слънце се изливаха върху нея като разтопено злато. Изглеждаше почти неземна и ефирна, за да бъде докосвана. Почти.
Рос седна до нея. След дълго мълчание той нежно докосна превръзката с пръст.
— Защо го направи, Лидия?
— Кое? — запита тя с дрезгав глас.
Когато се бе появил в стаята на докторската къща целият бледен, изтощен, брадясал и мръсен, тя едва се бе сдържала да не скочи от стола в прегръдките му. Но също така си бе спомнила израза на омерзение върху лицето му, когато Джентри го бе принудил да я види такава, каквато е. Щеше ли дори и сега да я накара да се оправдава за Кланси?
— Защо застана между мен и онзи куршум?
Тя повдигна глава. Очите им се срещнаха. Устните й едва се раздвижиха, докато промълви:
— Защото те обичам. И защото бих направила всичко, за да те спася.
— Дори и това да означаваше да тръгнеш с Ръсел?
Спазъм на отвращение сгърчи за миг лицето й, но в очите й нямаше никакво колебание, когато тихо отвърна:
— Дори и това.
— Лидия! — Името й беше пресекнат вик. — Мислех, че си мъртва. Не ми казаха нищо. Господи, какво преживях само като си мислех, че си пожертвала живота си заради мен.
Ръцете й се заровиха в косите му, все още влажни след банята. Тя ги приглади нежно, страхуваща се да повярва на чутото.
Той взе лицето й между дланите си и го наклони назад. Палците му леко разтвориха устните й.
— Помислих си, че съм те загубил, преди да разбереш колко съм те обичал.
— Рос! — възкликна тя. — Мислех си, че ме презираш. Видях очите ти. Видях лицето ти…
— Прости ми, прости ми — зашепна той, докато обсипваше лицето й с горещи целувки. — За миг си го помислих, но после проумях какво ти е струвало да кажеш, че би се върнала обратно при Ръсел. Знам колко се отвращаваше от него. И тогава проумях колко ме обичаш.
И той я целуна. Ръката му я обви около врата и я придърпа. Той притисна устата й със своята.
Когато накрая се отдръпнаха разгорещени един от друг, тя залюля главата му между ръцете си и се вгледа в очите му.
— Съжалявам много, че трябваше така да научиш, че Виктория е взела скъпоценностите с нея. Аз се опитвах да накарам мистър Джентри да не стреля, иначе никога не бих казала.
— Тя нямаше вяра в мен, Лидия. Не ми се доверяваше.
— Аз съм сигурна, че ти е имала доверие. Просто е имала навик да притежава само красиви вещи. — Той не споделяше мнението й, но кимна с тъга. — Аз знам колко си я обичал, Рос, в това няма нищо лошо.
Той огледа устата й се зачуди дали някога щеше да се отегчи да я целува. «Няма», помисли си.
— Обичах Виктория за това, което направи за мен. Винаги ще я обичам, защото ми роди Лий. Но — добави той знаменателно, прокарвайки устни по нейните, — ти си моята любов. Моята най-скъпа любов, без която не бих могъл да преживея и ден.
Тя едва има време да прошепне името му, преди устните му да захлупят отново нейните. Постепенно се отпуснаха върху студената, зелена трева. Когато най-сетне устните му оставиха нейните в покой, те останаха да лежат един до друг. Показалецът му проследи дантеления ръб на ризата й и възбуди токове на желанието у нея, които я разтърсиха.