— Защо мислиш, че го направи, Лидия?
Ръката му беше като застинала.
Пръстите й, които се бяха наслаждавали на твърдите черти на лицето му също застинаха.
— Не знам.
— Четири дни не знаех жива ли си, или мъртва. От ума ми не излизаше как лежиш там, обляна в кръв, докато ме издърпваха от теб. Господи! — Той притисна лице в долчинката между гърдите й. — Ако Мейджърс ме прекара през ада, защото не знаеше какво ти се е случило, защо ме пусна?
Тя прокара пръсти през гарвановочерната му коса.
— Мисля, че той разбра, че ти вече не си онзи човек, който си бил, че си вече съвсем друг. Но той беше длъжен да се увери. И стигна до заключението, че не е честно да кара Рос Коулман да плаща за греховете на Сони Кларк.
— А какво ще кажеш за греховете на Рос Коулман? Можеш ли някога да ми простиш, че съм се съмнявал в теб?
Усмивката й беше дяволита.
— Ако ме обичаш сега.
Очите му блеснаха от освободената и дълго потискана страст.
— Не можем. Ще ти причиня болка.
Той целуна превръзката.
— Това е повърхностна рана. Докторът каза, че аз съм припаднала повече от шока, отколкото от куршума. — Тя видя болката в очите му и неправилно я изтълкува. — Много е грозно. Ще ми остане белег — изрече стеснително.
Той простена и целуна горните извивки на гърдите й.
— Този белег винаги ще ми напомня за твоята любов.
— Дори и когато се бием?
— Дори и тогава. По дяволите, всяка наша разправия ми доставяше страшно удоволствие. Ти ме възбуждаш. — Той повдигна глава и се засмя в лицето й. — Пък ако започнем да си сравняваме белезите, имаш още доста, докато ме догониш.
Ръцете му се спряха върху коланчето от панделки и го развързаха.
— Сигурна ли си, че се чувстваш достатъчно добре?
— Да — изрече тя замечтано, като му помогна да разкопчее ситните копченца и смъкна ризата от раменете си.
След като пак се отпусна на тревата, той се вгледа в гърдите й.
— Всеки път забравям колко са едри. И всеки път сякаш откривам отново съкровище.
Плътта й изпълни ръцете му; галеше я, целуваше я.
— Още имаш вкус на мляко. Помня, когато те доведоха първата нощ, как зърнах това — пръстът му очерта тъмния кръг около зърното — обсипано с мляко. Желаех те дори и в онзи момент. Нека ми прости Господ това.
— Рос, моля те.
Той отговори на молбата в гласа й и се изправи. Бързаше да се съблече. Бързаше да си навакса за загубените дни и нощи.
Повдигайки към Рос пламналите си тъмни очи, тя помести ръце върху стомаха му.
— Нека аз да ти ги сваля.
Устните й се плъзнаха по окосмената ямичка на пъпа му. Пръстите му се сключиха около главата й. Тя разкопча копчетата на панталоните му едно по едно, като устните й деликатно поздравяваха с целувка всеки инч. Едва доловимата ласка на дъха й, на устните, го влудяваха.
Дланите й го прегръщаха. С кратък замах, тя отметна дрехите от него. Каменното му съвършенство беше доказателство за любовта му и красив израз на мъжествеността. Тя го целуна с нежно благоговение.
— Ах, любов моя.
Той изстена шумно като се освободи от бричовете си. Нежно я положи върху тревата, усмихвайки се.
Косата й се беше разпиляла върху тревата, а багрите на залеза оцветиха тялото й в алено, златно и пурпурно. Естественият отблясък на плътта й придаваше особено излъчване. Снежнобялата превръзка с нищо не намаляваше съвършенството й. Дори напротив, подчертаваше го. Той легна до нея и я взе в прегръдките си, като я обърна към себе си.
— Ти си толкова красива — изрече той. — Обичай ме, Лидия, не мога без теб.
Погали гърдите й, целуна ги, после ръката му се плъзна по бедрата.
— Рос, Рос — простена тя пресекнало и посегна към него.
Той се върна обратно до лицето й и повдигна леко бедрото й.
— Не искам да те заболи — прошепна той в ухото й. — Остави на мен.
И с леко движение се намести в нея. Притисна я нежно до гърдите си и започна да прониква все по-надълбоко с всеки тласък. Тя се люлееше с бедра около него и когато той въздъхна с върховна наслада, тя повтори движението.
Насладата я връхлетя неудържимо както винаги, макар че всеки път беше различно. Отначало — усещане за кадифена мекота и нежност, после — стремителен полет, при който времето спира и остават само чувствата. Най-накрая идваше просветлението с нажежения поток, който слънцето на Рос изливаше в нея щедро. То изпълваше утробата й, цялото й тяло с любов. И със сигурност.
— Обичам те — прошепна тя и целуна грапавия белег от лявата му страна.
— И аз, и аз. Ти ме освободи от миналото ми и от зловещите му сенки.
Тя въздъхна.