— Май не си толкова умен, за колкото те вземах — обади се от мрака гласът на Мама Лангстън.
Пристъпи в кръга от светлина, хвърляна от огъня; кърпа за бърсане на съдове висеше от раменете й. Ръцете й бяха зачервени от непрестанната домакинска работа.
— Готов ли си? — Тя посочи с поглед опразнената му чиния.
Той кимна и отпи от кафето. Мама Лангстън наля вода в чинията и я избърса с кърпата.
— Добре ще е да запазим яденето и за утре, че като гледам, май само ти си ял.
Той се размърда неудобно на стола.
— И така — продължи жената, — за жалост, ти не се оказа толкова умен, за колкото те мислех.
Рос захапа въдицата; не беше чудно при състоянието, в което се намираше.
— Защо да не съм умен?
Мама Лангстън нямаше нужда от повече.
— Господ се смили над теб и прати дойка за сина ти, след като жена ти почина. Лий щеше да е мъртъв отдавна, ако не беше това момиче тук, към което ти се отнесе като към престъпник, без никаква милост, или състрадание.
— Състрадание! — изрева той, като скочи от мястото си и закрачи около огъня като звяр в клетка.
Всеки човек обаче от кервана беше наясно, че докато пътува, не може нищо да скрие от другите. Той силно понижи глас.
— Милост? За тая, дето флиртува с всеки мъж от кервана? В тая непристойна рокля, с която… — той се запъна, после упорито довърши — … с която се предлага на всекиго от кервана.
— Ако думите ти са за мистър Хил, трябва да ти кажа, че станах свидетел на сцената, макар и отдалеч. Той пръв я заговори, а не обратното. А тя изглеждаше изплашена като заек и не смееше дори да вдигне поглед към него.
Рос дъвчеше яростно мустака, обикаляйки гневно около огъня.
— Колкото до роклята, само това успяхме да намерим за нея. Онази, в която я намериха момчетата ми, става само за парцали. Едва ли щеше да изглежда по-добре с нея. Беше разпрана по всички шевове.
Мама Лангстън сподави смеха си; мракът й помогна. А и мистър Коулман бе твърде зает с мислите си, за да забележи.
— Тя е измет и аз не желая повече да я виждам около себе си, или около сина си.
— Откъде си толкова сигурен? Не говори като такава, нали? Приказката й е градска, ако ме питаш. Обръщал ли си някога внимание как се носи? Колко е грациозна? И се храни съвсем възпитано. — Мама Лангстън го държеше за лакътя. Почти не му отстъпваше по ръст. Приближи още повече лицето си до неговото и му каза натъртено: — Изглежда отдаваш прекалено голямо значение на произхода и семейството. А аз не държа на това. За мен е важен самият човек, а не баща му и майка му. Но знаеш ли, мисля, че ще е по-добре да не бързаш толкова с преценката си за нея, защото може да се окаже дъщеря на някой, когото не би трябвало да оскърбяваш. Какво от това че момичето е загазило и е родило бебе. Случва се с мнозина. Обзалагам се, че и вие с мисис Коулман сте играли доста на криеница из сеното на баща й, преди да се ожените.
Устните на Рос отново се превърнаха в тясна бяла ивица.
— Виктория не беше такава — изрече той вироглаво.
Мама Лангстън избухна в гръмогласен смях, породен от думите му и от начина, по който ги беше изрекъл.
— Всяка жена се държи така с любимия мъж. А ако твоята не се е държала така, то е нейна грешка.
— Няма да слушам повече…
— Не дойдох тук, за да оскърбявам мъртвите — омекна Мама Лангстън.
Рос имаше вид на човек, страдащ прекалено дълбоко, и тя мислеше че се досеща за истинската причина за това. Зик се беше съгласил с нея. Бяха го обсъждали миналата нощ, когато си бяха легнали да спят само двамата във фургона; децата спяха отвън.
— Аз съм тук, за да ти напомня, че тази млада жена, без значение коя е и каква е била, спаси детето ти. Миналата нощ направи всичко, за да ти се отплати за подслона, който й оказа. Искаше да ти приготви хубава вечеря. — Последното не беше съвсем вярно. Идеята беше нейна, не на Лидия, но Мама Лангстън не изпитваше особени угризения да промени малко нещата, ако беше нужно. — А ти се държа като абсолютен дръвник, също като оная сбръчкана откачалка Уоткинс.
Тя раздвижи внушително рамене.
— Мисля, че трябва да бъдеш щастлив с това момиче до теб. Защото може накрая да й писне и да зареже и теб, и сина ти. Така че ако бях на твое място, щях да си направя някои изводи, мистър Коулман.
Тя се обърна царствено и потъна в мрака.
Рос седна отново край огъня и допи кафето си. Пламъците на лагерните огньове гаснеха един по един. Грижовни родителски гласове уговаряха децата да си лягат. Хората се прибираха на групички. Някои от тях заговаряха Рос, но той им отговаряше едносрично. Не беше склонен към словоохотливост и хората уважаваха правото му на уединение заради скорошната смърт на съпругата му.