Той се размърда неудобно върху седалката. Какви бяха тия идиотски мисли, които минаваха през главата му? Та той никога не беше срещал досега жена, която да го гледа с такава усмивка. В разюзданата си, необуздана младост бе общувал само с пропаднали жени. В известен смисъл те всъщност представляваха бизнесменки, които го подканяха да бърза, за да не изтърват следващите клиенти.
И после се беше появила Виктория. Той никога не бе предполагал такава страст у нея. Дамите от нейното положение не изпитваха наслаждение… от това… и той би се учудил, ако тя се окажеше изключение. Беше покорна и търпелива с него, дори пламенна. Никога не му беше отказала, но и никога не беше проявила инициатива.
Никога повече нямаше да обикне друга жена. Това беше немислимо. И все пак, не би било лошо понякога да го даряват с усмивка, като тази на Лидия… Господи! Беше си помислил за нея като за Лидия.
Как можа да се изтърси отгоре му? Още усещаше ръката й да се плъзга по слабините му. Ръката му още пулсираше от допира с гърдите й.
Той прочисти шумно гърлото си, сякаш да се отърси физически от мислите си.
— Вдругиден е възможно да прекосим реката.
— Мисисипи?
И тъпа ли беше на всичкото отгоре?
— Че коя друга може да бъде? — изрече той присмехулно.
— Е, не е необходимо да си толкова подигравателен — върна му го тя.
Почувства се така, сякаш я беше зашлевил по лицето, като й показвайки й колко невежа е в географията. Тя беше чувала за Мисисипи, но нямаше никаква представа къде се намира. Беше посещавала само две години основното училище, преди двете с майка й да се преместят в имението на Ръселови. Не беше нейна вина, че остана почти неграмотна.
— Ще изгориш, ако не си сложиш шапка — измърмори Рос, без да отделя поглед от връхчето на носа й, което вече бе здраво зачервено.
— Нямам шапка — отвърна му тя, като го гледаше право в очите с открития си, нетрепващ поглед.
Той шибна конете с поводите, изливайки гнева си върху тях. Защо го докарваше до такъв бяс това момиче, не можеше да си обясни. Може би защото бе пряката причина за физическите му страдания все пак.
Цяла сутрин конници препускаха покрай фургона им. Повечето от тях бяха мъже. Рос неохотно я представяше.
— Това е Лидия, грижи се за Лий.
Мъжете вежливо сваляха шапките си и се представяха. Тя срамежливо посрещаше погледите им, които макар и любопитни, не съдържаха презрение, както беше очаквала.
Единственият, който я изведе от равновесие, беше Скаута. Той я огледа с ленив поглед, и се ухили с мръсна усмивка на Рос.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Лидия — каза той.
Имаше дълги, къдрави руси бакенбарди и широки мустаци, сякаш избелели на слънцето. Лидия се плашеше от него. Добре, че през повечето време на деня беше далеч от кервана. Вършеше си добре работата. Беше отбелязал върху картата маршрута им така, че да могат да използват пътищата всеки път, когато това беше възможно, или равнинни местности. Беше им обещал, че ако всичко върви добре, всяка вечер ще нощуват покрай течаща вода. До този момент не беше нарушил обещанието си.
Буба и Люк Лангстън яздеха лудешката чак докато слънцето достигна зенита.
— Довечера ще си хапнем пилешко — изкиска се щастливо Люк.
Бяха ударили в гората два диви петела, които сега влачеха за прекършените им вратове.
— Мама каза, че ще ги опържи и че вие двамата също ще дойдете да вечеряте с нас.
Лидия наблюдаваше как коравата уста на Рос се разлива леко в широка усмивка пред момчешката игривост. Усмивката му грееше и тя изпита странно чувство в гърдите си от нея. Не беше от млякото, защото онова чувство беше съвсем друго. Това беше нещо странно и тревожно, нещо, което сякаш разбъркваше вътрешностите й, сякаш всичко едновременно искаше да си намери мястото. Зъбите му светеха снежнобели на фона на мустаците и загорялото му лице.
— Мисля, че ще приема поканата ти, ако поемеш фургона след почивката, за да мога да огледам малко една от кобилите.
— Страшно ще се радвам, ако ми дадеш да разведа някой от конете ти, Рос — изрече възбуден Буба.
Сините му очи едва не изскочиха, когато съзря Лидия, седнала на капрата на фургона с Рос на мястото, където бе седяла Виктория. Но всъщност корсажът на роклята й беше това, което най-здраво прикова погледа му. Знаеше, че майка му ще го одере жив, ако го заловеше да гледа скришом момичето, а и не беше сигурен дали и Рос няма да постъпи по подобен начин. Той закрещя колкото му сила държи, за да освободи поне малко от насъбралата се в тялото му енергия.