Той погледна Лидия, след това заби смутен поглед в пода. Кой нормален мъж не би реагирал по този начин в положението на Рос? За добро или за лошо, момичето въплъщаваше в себе си всичко онова, което един мъж би пожелал у една жена. Той решително вдигна очи към Рос и се сви от убийствената омраза, която лъхаше от цялото му лице. Зелените му очи пламтяха с адски огън.
— Съжалявам, Рос — изрече Грейсън, като разпери умолително ръце. — Ако питаш мен, цялата работа не заслужава и грам внимание. Но тук има и деца, за чието възпитание трябва да мислим и… — Той повдигна безсилно ръце и гласът му замря.
— Не се тревожи — изръмжа Рос. — Не обичам да се натискам там, където съм нежелан. А сега, ако обичате, омитайте се всички оттук.
— Почакайте само една минутка — нареди Мама Лангстън. — Това вече е прекалено. — Тя се обърна към Рос. — Ти си необходим на този керван. Има ли някой друг, който да познава конете по-добре от теб? — После се извърна към Грейсън. — Кой е най-добрият стрелец в кервана? Кой винаги си идва пълен от лов? А? Да кажеш нещо? И искаш да изриташ този мъж от кервана само защото се е спасил от дъжда във фургона си? Че аз щях да го считам за последния глупак, ако не го беше направил.
— Моля ви, мистър Грейсън… — започна Лиона Уоткинс.
— Спокойно, госпожа — изръмжа Зик.
За първи път в живота си този кротък човек беше повишил тон. Всички бяха изумени, но най-много мисис Уоткинс, която наистина загуби дар слово.
— Що се отнася до бръщолевенията, че тези двама млади души тук се предавали на греха, оставям ги за сметка на кухата ти глава. Няма и две седмици, откакто тя роди дете. Изглежда, че и представа си нямаш колко време трябва да мине след това, за да легне с мъж?
Лицето на Лидия пламна под погледите на всички. Тя се обърна умолително към Рос. Той стоеше неподвижен и напрегнат като индианец с пълно пренебрежение към всичко, което ставаше край него. Лидия се обърна към Лиона и вложи в очите си цялото презрение, на което беше способна. Другата не издържа и отмести поглед, но още не бе загубила напълно кураж.
— Това не се отнася за нея и подобните й! — извика тя.
— Всяка жена изпитва болка — каза Мама Лангстън. Тя кръстоса ръце върху масивната си гръд и си пое дълбоко дъх. — Този проблем си има и своето решение. Мистър Коулман и Лидия могат да се оженят.
Във фургона настъпи объркване.
Рос изръмжа:
— В ада ще се оженя за нея!
Лидия изхълца:
— За никого няма да се женя.
Грейсън се обади:
— Мама Лангстън, тук вече прекали.
Зик само се засмя от възторг.
Мисис Уоткинс нададе вопъл:
— Господи, законната му съпруга още не е изстинала в земята.
В действителност тя беше презирала дълбоко Виктория Коулман заради красотата и грациозността й, но беше твърдо решена да поеме каузата в борбата за благочестие.
— Мистър Грейсън, ако двамата решат да се оженят, това ще ви успокои ли? — запита Мама Лангстън, отмахвайки с решителна ръка първоначалната реакция на предложението й.
Хал Грейсън прокле деня, в който се бе съгласил да поеме задълженията на водач на кервана. Освен земеделието, нямаше друга област, в която да се чувства специалист. Усетът му да избере най-подходящия ден за сеитба беше безценен, но как да постъпи в този случай?
— Да — въздъхна той.
— А какво ще кажеш ти, злобна и мръсна на всяко гърне стара мерудия? — обърна се тя към Лиона Уоткинс, която се задъхваше от напиращия отвътре гняв и безсилие.
— Това е най-голямото безсрамие, на което някога съм ставала свидетелка! И което ще бъде последвано от още по-големия Содом и Гомор, в който този фургон ще се превърне!
— След като си толкова запалена да следиш и контролираш какво правят другите хора в креватите си, защо не се опиташ да направиш същото и в твоя?
— О!
Лиона Уоткинс закри гърдите си с ръце, сякаш Мама Лангстън я беше шибнала с камшик. Тя излезе извън фургона, като преди това хвърли злобен поглед към Грейсън, с който изрази огромното си разочарование от него.
— Мисис Лангстън предложи двамата да се оженят — обяви тя на всеослушание пред комитета отвън. — Аз си измивам ръцете и мисля, че всички трябва да се молим да ни отмине грехът и Господ да ни запази от дяволските злини около нас.
— Не искаме да ви задържаме повече, мистър Грейсън — намеси се Мама Лангстън, без да обърне внимание на шума, който се носеше отвън. — Искам да разговарям с Лидия и Рос. Зик, ти също можеш да тръгваш. Прибирай се във фургона преди нашите юнаци да са го направили на трески. Направо пощръкляват, когато ги затворим на едно място за малко по-продължително време.