Лидия погледна озадачено. На времето бе получавала подаръци от майка си и баща си, но това беше толкова отдавна, че споменът беше почти избледнял, и тя не можеше вече да разграничи случилото се от измислицата.
— За мен? — запита тя останала без дъх.
— Не познавам друго момиче в околността, на което да предстои да се жени само след час. По-добре виж какво има вътре.
Колебливо в началото, но после с нарастваща скорост, защото все повече и повече съкровища се откриваха пред очите й, тя заразкъсва трескаво пакетите. Имаше две рокли, две ризи и две поли, три чифта панталони, две ризи, една нощница, и два комбинезона, чифт черни обувки и три чифта памучни чорапи.
— Мистър Коулман ти купи всичко това. Даде ми парите и ние с Анабет отидохме в града. Мъжете губят ума и дума, когато им се налага да правят покупки за съпругите си. — Мама Лангстън преднамерено не спираше да дърдори и се правеше, че не вижда сълзите в очите на момичето. — Ако питаш мен, ей тая жълтата рокля е най-подходяща за церемонията.
В уречения момент Лидия пристъпи стълбичката на фургона. Тя се сви срамежливо при вида на толкова много народ, застанал отпред. Всички очи бяха вперени в нея. Досегашните й обвинители й се усмихваха извинително.
— Хайде, Лидия — подкани я нежно Мама Лангстън, като я хвана под лакътя. — Да започваме, докато не е заваляло.
Момичето бавно прекрачи; шумоленето на новите й дрехи я замайваше. Бельото нежно галеше кожата й. Беше истински щастлива, че фигурата й и особено бюстът, не се открояват така предизвикателно, като в онази рокля на Анабет, макар че и новата не беше от най-широките. Обувките не стискаха; беше ги завързала над глезените. Новата кожа скърцаше леко при всяка нейна стъпка. За някоя високопоставена жена, дрехите биха изглеждали съвсем обикновени, но според Лидия така облечени ходеха само принцесите.
Тя потърси с очи Лий, за да се увери, че всичко е наред. Анабет го държеше в прегръдките си; главичката му беше завита с леко одеялце. Цялата сюрия дечурлига на Лангстънови се беше скупчила около необичайно сериозния си баща. Очите й се плъзнаха по тълпата, но бяха прекалено срамежливи, за да се спрат за по-дълго върху някое отделно лице. Най-накрая погледът й спря върху Рос.
Стоеше изправен с мрачен поглед и набичена стойка като на овен. Сърцето й странно подскочи при вида му. Изглеждаше тъй красив! Не беше сменил работните си панталони, но беше сложил бяла риза и папионка. Ризата особено открояваше гарвановочерната му коса и загоряло лице. Очите му бяха единствената следа от цвят върху него, яркозелен блясък под гъсти, черни вежди.
До него стоеше дребен човечец с очила и остър нос; Лидия предположи, че това е свещеникът. Той отвърна с топла усмивка на погледа й.
— Ето я и младоженката, така че можем да започваме. Вземете ръката на годеницата си, млади човече — насърчи той Рос.
Лидия проследи с омагьосан поглед загорялата ръка на Рос, която обгърна нейната и двете легнаха върху библията с черна кожена подвързия, която се бе появила магически отнякъде.
Ръката му беше топла, дори гореща. Мазолестата му длан приятно драскаше опакото на дланта й и това я връщаше донякъде на земята. Тя не отделяше поглед от тази ръка, обзета от панически ужас, че само да го стори и сънят щеше да свърши.
Успя да хване само няколко думи, но въпреки това очевидно бе успяла да отвърне правилно на въпросите на свещеника, защото сякаш само след миг гласът му възвести:
— … и ви обявявам за мъж и жена. И нека ни един човек не успее да раздели туй, що Бог е свързал. А сега целунете годеницата си.
Да я целуне! Думата отекна в пещерите на мозъка й, разсипа се в безброй екове, сякаш искаше да пръсне главата й. Никой досега не беше казвал такива думи по неин адрес.
Не бе успяла да разпита Мама Лангстън дали ще се наложи да минава и през това изпитание; Рос нежно обхвана раменете й и я привлече към себе си.
Видя как блесна лицето му над нейното. Беше огромно и затули всичко останало. Приближаваше все повече и повече към нея. Тя стисна отчаяно очи, сграбчена от кошмара, в който едно мъжко лице се накланяше към нейното, отнемаше въздуха й с хищната си уста и я караше да се задушава с неумолимата си тежест.
След миг почувства топлия дъх от устните на Рос, които се сключиха върху нейните. Докоснаха я за някакъв безкраен миг, и после всичко изчезна.
Лиона Уоткинс надзърташе през брезента на фургона си, защото не искаше да бъда видяна на това нечестиво сборище, което според нея представляваше сатанинска подигравка със светите тайнства на брака. Беше дълбоко разочарована, защото не бе очаквала да види лицемерите да се държат така, сякаш не бяха плували в греха преди!