Тъмните кичури падаха върху раменете му и оттам върху пода на фургона, докато тя сръчно боравеше с ножиците около главата му. Беше истинско усилие да поддържа гласа си спокоен като в същото време усещаше натиска на гърдите й върху гърба си при всяко нейно облягане, или придвижване. Снопче косми падна в едното му ухо. Лидия се приведе и го издуха нежно. Ръката му се стрелна и едва не я повали на пода.
— Какво правиш?
Топлият й дъх върху кожата му бе накарал цялото му тяло да настръхне от желание, пронизало го като оръдеен снаряд. Ръката му за малко не превърна в гарота хавлията около шията му, докато другата се превърна в юмрук опрян на бедрото.
Тя беше зашеметена.
— Аз… аз какво? Какво направих?
— Нищо — изръмжа той. — Само побързай, защото вече ме хващат нервите.
Духът й секна. Така хубаво потръгна, а сега… А тя наистина беше почнала да си вярва, че той може да я хареса… Придвижи се пред него, надявайки се да поправи последиците от евентуалната си грешка, но той се стегна още повече.
Рос беше приел за неизбежно, че щом се налага да го подстригва, трябва да изтърпи плъзгането на пръстите й в косата му. Беше приел за неизбежно, че й се налага да завърта главата му. Беше приел, че това ще му бъде приятно, без значение дали го желаеше или не, и че той просто ще си седи и ще се наслаждава на съприкосновението с тялото й.
Но когато усети горещия дъх до врата си, шепота в ухото си, това оказа върху него ефект на мълния, пробягала от главата до слабините му, оставяйки след себе си пепел.
Но дори и това беше нищо в сравнение с мъчението, което изпитваше в момента, когато беше застанала пред него между коленете му; беше толкова естествено да ги разтвори и да я допусне по-близо до себе си, за да не я кара да се пресяга толкова отдалеч. Гърдите й се люлееха точно пред очите му и имаха вида на узрели праскови, готови всеки момент да бъдат откъснати. Господи, дали съзнаваше това момиче какво прави? Не можеше ли тя да разбере от потта, която се лееше от челото му, че той бавно полудява? При всяко нейно движение сладкият аромат на тялото й го зашеметяваше, нежната грация на крайниците й го караше да губи разум, а шумоленето на дрехите й го караше да си представя всички мислими и немислими наслаждения, които можеше да предложи тялото й.
— Почти свърших — обади се тя при поредното му отчаяно размърдване върху столчето.
Коленете й бяха дошли в опасна близост до пламналите му слабини.
Не, Господи, само това не! Тя се приведе съвсем близо до него, за да подстриже и косата на тила му. Само още едно докосване — и щеше да зарови носа, брадичката и устата си в гърдите й, щеше да ги потопи в тях.
Той се ненавиждаше с цялото отчаяние, на което беше способен. Затърси отчаяно в паметта си, за да се добере до някой спомен, когато Виктория го беше докарвала до такава лудост, до полуда да му се иска да стисне гърдите й. Не можеше. Беше ли имало въобще някога такъв момент с нея?
Не. Виктория не принадлежеше към жените, чийто смисъл на живота се изчерпва със съблазняването на мъжа, довеждайки го до животинско състояние. Всеки път, когато се беше любил с Виктория, го беше правил със страхопочитание, сякаш влизаше в храм, малко засрамен от себе си, защото не беше достоен да се докосва до светините, защото се боеше, че самото му присъствие ги осквернява.
Нямаше нищо възвишено в това, което изпитваше в момента. Беше обхванат от животинска възбуда. Да, явно това й идваше отръки, най-вероятно майсторството на професията, въпреки многобройните й отричания. Опитваше се да прилага номерата на занаята си върху него, придружавайки ги с най-невинната усмивка на девствена невеста.
Но той нямаше да се поддаде.
— Мустаците ти имат нужда от подстригване.
— Какво? — запита той с глупав вид, вече напълно изведен от равновесие, не чуващ нищо, освен бумтенето на кръвта в ушите си.
— Мустаците ти. Стой мирно.
Тя се приведе отново към него, комично нацупвайки устни.
Ако беше погледнал към лицето й в този момент, сигурно щеше да се разсмее. Но вместо това бе привел глава, за да проследи очертанията на шията й. Там кожата й беше розова, а после плавно преминаваше в кадифето на гърдите й и се гмурваше в пазвата на ризата й. Дали дъхаше на мед, или на праскови?