Паниката я обзе със същата сила, както тогава водата; тя се въртеше в кръг и диреше спасение. Затича слепешката към фургона, без да усеща, че се блъска с удивените деца. С разширени ноздри и очи, и дробове пъхтящи като ковашки мехове, тя се добра до колелата на фургона и задраска отчаяно по стълбичката нагоре. Строполи се вътре със свистящи гърди.
Мама Лангстън, която бе станала свидетел на цялата случка, завика на децата, които бяха хукнали след Лидия, да останат където са.
— Атланта, иди извикай мистър Коулман. Кажи му да остави конете на Люк.
Буба държеше водача на впряга на Рос, както правеше баща му за техния впряг.
Рос се появи тичешком само след няколко секунди. Съвсем не по навик ръката му беше върху револвера.
— Какво има?
— Лидия. Във фургона е.
— Лий?
— Наред е. Иди при жена си, мистър Коулман.
Мама Лангстън улови погледа му и го задържа за миг преди той да хукне към фургона. Прехвърли се вътре със скок и я видя сгушена в ъгъла, покрила глава с ръцете си. Истеричен плач разтърсваше тялото й.
— Лидия! — изкрещя той. — Какво, по дяволите…
Смъкна и захвърли в един ъгъл шапката си, като коленичи на пода до нея. Протегна ръце с желанието да ги положи успокояващо върху раменете й. Но те само потръпнаха, преди да ги отдръпне обратно.
— Лидия — изрече той, този път по-нежно. Плачът беше горчив, изливащ се от дълбините на душата й. — Изплаши всички ни. Какво ти става?
Както при повечето мъже, сълзите бяха за него извън логиката. И както при повечето мъже, той изпадна в гняв, когато не получи обяснение.
— Лидия, за Бога, кажи ми какво ти е? Да не си ранена? Боли ли те нещо?
Дали не си беше ударила нейде главата? Защо я държеше така? Той се опита да разтвори ръцете й, но хватката им беше желязна.
Тогава отчаяно я дръпна за раменете и я разтърси. Накрая тя свали ръцете си и се втренчи в него с размътени очи.
— Не ме… блъскай… във водата. Моля те, не ме… блъскай…
Рос я загледа напълно объркан. Беше виждал мъже, които не отделяха погледа си от дулото, миг преди черепът им да се пръсне, но никога не беше ставал свидетел на такъв ужас изписан върху нечие лице. Зениците й се бяха разширили толкова, че изпълваха ирисите й до край. Побелелите й, останали без кръв устни, се сливаха с мъртвешката бледнина на лицето.
— Лидия, Лидия. — Гласът му се превърнал в успокоителен шепот и не можеше да си спомни кога бе повдигнал длани, за да обгърне с тях лицето й. — Какво говориш?
— Реката, реката — изрече тя в безпаметство, като стисна още по-силно ризата му.
— Никой няма да те блъсне в реката. Ти си в безопасност.
Тя преглътна с огромно усилие. Той проследи с поглед буцата, която се раздвижи в гърлото й. Облиза устни с език. Дишаше тежко.
— Рос?
Името му беше изречено с въпросителна интонация. Тя се вгледа дълбоко в очите му, сякаш се мъчеше да го разпознае.
— Да.
Тялото й се отпусна облекчено и главата й клюмна върху гърдите му. Останаха така докато дишането й не се нормализира.
— Кой ще иска да те блъска във водата? — запита я той с грапав шепот.
Тя повдигна очи към неговите, но не проговори, само го изгледа с онзи свой поглед, който едновременно го разгневяваше и пленяваше.
— Вече преминахме от другата страна… — Пръстите му галеха скулите, изтривайки следите от сълзи.
— Мама Лангстън…
Той проследи как очите й отново се изпълват с влага, но този път не бяха сълзи на ужас. Отърсваше се бавно от него, сякаш се връщаше отдалеч.
— Мама Лангстън няма да позволи… — Пръстите му застинаха, стигайки до устните й. Бяха влажни. Влагата се събра върху възглавничките на пръстите му. — … да ти се случи нищо лошо.
Съзнаваше отчаяно, че всеки момент ще я целуне, и не можеше да направи нищо, с което да се възпре. Правото на избор му бе отнето много отдавна. Моментът беше предопределен и да се бори с него означаваше да се съпротивлява на съдбата. Така че той потуши желанието си за съпротива и се остави в ръцете на боговете, които да диктуват постъпките му. Главата му бавно натежа към нея.
В първия миг устните им само леко се допряха. Пръстите й се забиха с всичка сила в гърдите му. Той изчака, за да се убеди, че няма повече място за отстъпление. После нагоди устните й устните й под своите, като ги погали с крайчеца на мустаците си и ги натисна, за да ги разтвори.