Чувството за собствената й вина и топлината от огъня бяха разпалили животворен руменец по бузите й.
— Добре е за детето да си поплаква по малко, за да си прочиства дробчето — продължи тя. — Така няма да се разглези.
Мама Лангстън я беше посъветвала да отговаря така, ако Рос я попита.
Той изтри лицето си от сапунената пяна. Тя беше права, разбира се, но не знаеше какво е да няма кой да те приласкае, когато си ожулил до кръв лакътя си, защото през това време майка ти е заета с поредния си клиент.
— Не го оставяй да плаче прекалено дълго, обърни му после внимание.
— Мислиш ли, че щях да го оставя да плаче, ако нещо не беше наред?
Рос захвърли кърпата и нахлузи шапката си.
— Твоето първо и единствено задължение е да се грижиш за Лий. Или си забравила, че това беше единствената причина да се оженя за теб? — И той се отдалечи към корала.
— Копеле — изсъска Лидия през зъби.
— Нищо чудно да е такъв — обади се изневиделица зад нея Мама Лангстън. Лидия мигновено се завъртя, изплашена, че някой е чул как е нарекла съпруга си. — Може би затова е толкова чувствителен на тая тема. Но какъвто и да е, този човек с всеки изминал ден става все по-странен и по-странен. Завчера, например, когато пресичахме реката, никога не бях виждала мъж, уплашен колкото него, когато си помисли, че нещо може да ти се е случило. И когато излезе от фургона, изглеждаше като ударен с дърво по главата. — Тя се загледа подир дългата, изпъната от гняв фигура на Рос, докато той се скри между дърветата. — Да се чудиш какво му е на акъла, а? — каза тя развеселено. — Е, а сега да се погрижим за закуската на младия господин.
Тъй като Рос беше зает по цял ден беше трудно да се справят. През нощта беше малко по-сложно. Лидия се обръщаше с гръб към него и разкопчаваше дрехата си, сякаш щеше да го кърми; после измъкваше бутилката с кравето мляко. Рос дори не подозираше какво става. Но Лидия беше загрижена и за друго.
— Какво казваш на Норууд?
— Казах им, че едно от малките ми е болно и няма да е зле да го храня известно време с мляко.
— Ти го плащаш, нали?
— Имам малко скътани пари. Не се тревожи. Ще ми ги върнеш, когато мистър Коулман.
Лидия потрепери цялата.
— Нека да не е веднага, моля те, Мама Лангстън.
— Рано или късно той ще разбере. Не можеш да го лъжеш цяла вечност.
— Добре, но нека да е по-късно, моля те.
Седмицата измина без Рос да усети нещо.
След един особено мъчителен преход керванът с радост отседна край един буен ручей с бистра ледена вода. Рос разговаряше със Скаута на чашка кафе, когато Мама Лангстън дойде до фургона с бутилка мляко, скрита в джоба на престилката си.
— Хайде да се поразходим и да поседнем нейде на сянка край потока.
Лидия се съгласи на драго сърце. Източен Арканзас беше много красив. Полските цветя бяха особено буйни по ливадата около потока, а сред дърветата се стелеше гъст тревен килим. Намираше се и дивеч. Почти нямаше случай, в който Рос, или някое от момчетата на Лангстън да се върне с празни ръце. Вечерята им беше далеч от еднообразието на първите дни. Когато минаваха покрай някой град, пращаха хора да купуват хранителни продукти, картофи и понякога лакомства, каквито бяха пресните яйца.
Лидия и Мама Лангстън откриха един огромен дъб и потънаха в сянката му върху гъстия, зелен килим. Лидия намести Лий в прегръдката си и му подаде бутилката с биберона. Той учудващо бързо беше привикнал на кравето мляко и растеше с всеки изминал ден.
Мама Лангстън разказваше за дребните си ядове, за разочарованието си от Буба, който се повлякъл подир фустата на щерката на Уоткинс. Лидия слушаше с половин ухо. Ето защо повдигна разсеяно поглед, когато усети някакво раздвижване. Тялото й обаче трепна рязко, като видя, че това е Рос. Зелените му очи приковаваха Лидия, пълнейки се с необуздан гняв.
— Какво, по дяволите, е това? — заекна Рос, като посочи към бутилката.
— Че на какво друго може да ти прилича? Бутилка с краве мляко — Мама Лангстън се изправи. — Лидия, подай ми момчето. Ще го отнеса до брега на реката и там ще го нахраня на спокойствие. Страх ме е, че ще получи разстройство, ако остане тук.
Ръцете на Лидия така силно трепереха, че тя едва успя да подаде Лий. И през цялото време очите й следяха Рос. Надвесените му вежди почти скриваха очите му. Устните му се бяха свили безпощадно, а стегнатите мускули му придаваха жесток вид.
— Защо Лий суче от бутилка?
Лидия сведе очи към скута си, където се свиваха белите й, безкръвни пръсти.