— Предполагам, че нямаме кой знае какъв избор, освен да останем заедно, докато стигнем Джеферсън.
— И аз така предполагам.
«И после какво?» Изпитваше страх да попита. Бракът с непознат мъж в непрестанно мрачно настроение не беше идеален, но той поне не я биеше. Предпочиташе да го има до себе си, вместо да е сама, както беше преди месец. В действителност той й липсваше, когато не беше край нея, в каквото и настроение да беше.
— Аз наистина много съжалявам за… млякото си. Просто нямаше как да го знам, когато се оженихме.
Немигащите му очи се отправиха към гърдите й. Бяха си все същите изкусителни и сластни, както винаги.
— Така е, няма откъде да си го знаела — каза той. — Не се гневя на теб, а на съдбата.
Беше гневен, защото съпругата му бе починала съвсем нелепо. Беше с опънати нерви, защото му се бе наложило да се ожени за това момиче, като се бе убеждавал, че след като е парцал и отрепка, не му е нужна такава. И беше бесен на себе си, защото въпреки всичко това я желаеше повече от всичко.
— Защо каза на мистър Хил, че ще ме водиш на разходка до реката? Защо ме прегърна тогава?
Последните две думи тя изрече повече на обущата си, защото бе навела пламнала глава.
Защото нямам никакво желание да му позволя да те ухажва. Защото станах луд от ревност само като спомена, че иска да те поразходи. Защото това ми даде повод да те прегърна — помисли си той, а на глас каза:
— Двамата с Мозес сигурно са ни чули, че се караме. Не исках да разтръбят из лагера, че се отнасям зле с теб.
— О! — успя само да изрече тя, изпълнена с горчиво разочарование.
— Хайде да се връщаме. Мама Лангстън ще се погрижи за Лий през това време.
И с движение, изненадващо и за двамата, той обгърна талията й и я поведе.
— Това е най-жалката гледка, на която съм ставала свидетел.
Сламената глава на Буба Лангстън проби водата и той изскочи целият, като плюеше и пръскаше вода. Само на няколко фута от него Присила Уоткинс бе разположила прелестите си върху тревистия бряг на потока. Беше с подпрени зад гърба ръце, коленете й стърчаха, нехаейки, че голяма част от бельото беше изложено пред погледа на момчето.
— Защо ме шпионираш? И какво е жалкото? — полюбопитства Буба, като пристъпваше предпазливо към брега. Благодареше на Бога, че не се беше изкушил да свали всичките си дрехи преди да се гмурне, а бе оставил бричовете си.
— Никого не съм шпионирала — отвърна превзето тя. — Просто дойдох тук да се разхладя малко. Във фургона става някакъв ужас през деня, знаеш! — Присила разтвори устата си до положението, за което знаеше, че никой мъж не може да отклони поглед от нея. Вдигна високо ръце над главата си и се протегна лениво, обтягайки и без това тясната си рокля върху добре оформените си гърди. Ресниците й се притвориха върху светлосивите й очи и тя му отправи съчувствен поглед.
— Жалко нещо са твоите гърди, Буба Лангстън. Без никакво косъмче върху тях. Ама съвсем никакво. Веднъж видях мистър Коулман, когато се къпеше в реката. Целият е космат. Под мишниците, по гърдите. Даже и по местата, които една млада дама не бива да вижда.
Тя се прозина широко, имитирайки скука, докато през това време зоркият й поглед не се отделяше от адамовата ябълка на Буба, която мъчително се раздвижи.
— Знаеш ли кое му е най-хубавото да си до реката? — запита тя, като изведнъж се оживи. — Ей сега ще си сваля обувките и чорапите и ще си потопя краката в студената вода. Момичетата нямат тая свобода като момчетата. Не можем да се разсъблечем до кръста и да си поплуваме на воля като вас.
Буба следеше като омагьосан как момичето развърза обувките си и ги изу. Повдигна роклята си и започна бавно да сваля чорапите. Той се напрегна целият при вида на ръцете й, които се плъзнаха по коляното и глезена, освобождавайки го от чорапа. Тя го издърпа от гъвкавия си крак и когато Буба видя бялата гола плът, помисли, че ще умре.
Тя бавно протегна крака си в буйната вода с притворени очи и ленива физиономия. Прекара сладострастно език по пълните си устни. Буба изстена тежко и направи още три крачки към нея във водата с внезапно натежали крака.
— Присила.
Тя се направи, че не го чува. Полата й се виеше около кръста.
— Толкова е приятно! Почти колкото и някои други неща, нали, Буба?
Умът му вече бе порядъчно размътен и отговорът му не беше съвсем адекватен.