— Хубаво е човек да е окосмен там.
Тя се усмихна с престорена свенливост.
— О, не.
— Истина ти казвам.
Буба вече стоеше само на няколко инча от нея. Течението на водата тласкаше краката й към бедрата му. Господи, всеки миг щеше да умре!
— Виждаш ли?
Тя се приведе силно напред и се престори, че се взира в гърдите му.
— Е, наистина, така е. Виждам няколко нещастни косъмчета тук-там.
Тя вдигна поглед към пламналото му лице изпод замрежените си ресници.
Понижавайки гласа си до съблазнителен шепот, попита:
— Какво чувстваш, когато растат?
Езикът на Буба бе надебелял до такава степен, че едва се събираше в устата му. Не можеше да го помръдне дори и от това да зависеше животът му. Все пак успя да изтръгне неясно:
— Пипни и ще видиш.
Очите на Присила пламнаха триумфално и тя предпазливо се огледа през рамо.
— Няма да кажеш на никого, ако го направя, нали? Даже и на досадния си брат?
— Кълна се — изрече той с искреността на светец, даващ свещена клетва.
— Добре тогава.
Тя протегна ръка и точно когато пръстите й докосваха гърдите му, се отдръпна рязко назад. — Не мога.
Господи, тя щеше да го умори!
— Разбира се, че можеш — простена той. — Хайде, докосни ги.
— Ти си истинско животно, щом ме караш да върша такива работи, Буба Лангстън — изрече тя обвинително.
Буба отдавна не беше на себе си, за да забележи, че му приписваха ролята на съблазнител. В съзнанието му нямаше място за нищо друго, освен за изгарящия допир на връхчетата на пръстите й върху неговите гърди. Вълни от топлина започнаха да се надпреварват по тялото му. Възбудената му до скъсване мъжественост пулсираше в панталоните му. Ако водата не го покриваше до кръста, тя щеше да стане свидетел на метаморфоза, причинена от нея. Но и без това пръстите на единия й крак го гъделичкаха безмилостно по слабините.
— О, Буба — изстена тя, притваряйки очи и придвижвайки пръстите си по-надолу. — Толкова ми е хубаво да те докосвам. Ти си толкова мъжествен.
— Така ли?
— Аха. — Тя въздъхна със съжаление и отдръпна ръце. — Но аз не трябваше да се оставям да ме уговаряш да правя това. Цялата съм настръхнала.
— Така ли?
Тя кимна, и сламенорусата й коса се разсипа по раменете.
— Мисля малко да се понапръскам с вода, за да се охладя.
Преднамерено избягвайки погледа на обезумелите му очи, тя безгрижно разкопча първите две копчета от роклята и се приведе към потока, след като се увери, че гърдите й се виждат без всякакво усилие. После загреба вода в шепите си и я изля върху тях.
— Оооох — простена тя леко. — Толкова ми е хубаво.
Продължи да се облива с вода дотогава, докато предната част на роклята й не подгизна и прилепна към тялото й.
Когато се изправи, посрещна с присмехулна изненада объркания поглед на Буба. Проследи го как стига до гърдите й. Памучната тъкан така релефно бе очертала съдържанието под нея, че очите на Буба съвсем се остъклиха. От студената вода зърната й бяха настръхнали точно както го бе планирала.
— О, имай малко милост — извика тя и ги закри с ръце. — Не ме гледай така, Буба. Блясъкът в твоите очи ме кара да се удавя от срам.
— Ти ме гледаш — изрече дрезгаво той с надебелял език.
Тя бавно отпусна ръце по тялото си, като преднамерено ги остави да слязат по извивката на гърдите и задържа пръсти върху зърната.
— Значи аз съм те гледала, така ли? Бива си те да се възползваш от неопитността на едно момиче, но да знаеш, че не е честно.
Той стоеше изправен пред нея, без да отделя поглед от гърдите й, без да вижда отчаянието, което изтънява устните й. Момчето беше повече от тъпо, тя беше сигурна в това, и ако Скаута не беше отпрашил още на момента, в който спряха да лагеруват, тя едва ли щеше да се занимава с тоя идиот тук, който очевидно и представа си нямаше за какво служи инструмента в панталоните. Но тя добре знаеше и направо не я свърташе на едно място от желание.
Явно се налагаше малко да го поокуражи.
— Аз те докоснах — изрече тя меко, като остави гласа си да потрепери на границата, там, откъдето тръгваха обикновено сълзите. — Но аз знам, че ти никога не би ме насилил да го правя, нали, Буба?
Пръстите на краката се извиха надолу, като огънаха в дъга красивото й стъпало, така че легнаха върху копчетата на панталона му.
Светлосивите й очи се забиха в неговите.
— Ти каза, че което си е право, право си е.
Тя прокара език по устните си, като се увери, че той не е пропуснал жеста й. Мигна няколко пъти с ресниците си и успя да извлече сълзи.