— Ти наистина си животно. Но само ако обещаеш да не кажеш на никого.
— Кълна се — повтори той, без да откъсва очи от възбудените зърна на гърдите й. Неловко извади ръце от водата. — Ще ти намокря роклята.
— Няма значение!
Тя за малко не изпадна в истерия. Ако на мястото на този дръвник беше Скаута щяха вече да правят. А сега й налагаше да обяснява всяка крачка на този идиот.
Ръцете на Буба се сключиха около тялото й, отначало леко, после в очакване на нейната реакция, по-силно. Той стискаше, търкаше, натискаше и не му се вярваше, че може да изпитва такова удоволствие. Събра достатъчно кураж, за да прокара пръсти по зърната й.
— Ооо, Буба. Правил си го и преди с друга жена — простена Присила.
Тя бе разтворила крака и той съвсем естествено се бе наместил между тях. Петите й докопаха бедрата му отзад и се сключиха около тях.
— Никога, кълна ти се.
— Хайде, Буба, на мен можеш да ми кажеш.
— Никога, кълна ти се, Присила. Ти си първото момиче, което обичам.
— По-силно — простена тя. — По-силно ги, Буба, и ела по-наблизо, за да…
— Буба Лангстън!
Името му прозвуча като гръм от небето и отекна в главата му, като го изпрати обратно във водата. Ако Присила не бе успяла да докопа един по-здрав кичур трева, и тя щеше да го последва.
— Да, мамо? — обади се Буба, хлъзгайки се по камъните във водата, докато се мъчеше да се излезе на брега.
— Татко ти има нужда от помощ.
— Да, мамо — отвърна той послушно, издърпвайки ризата си изпод храста, където я бе метнал. Мокрите му бричове залепнаха за тялото му докато се промъкваше между дърветата.
Мама Лангстън, която изглеждаше непробиваема като скала даже и с Лий Лангстън в прегръдките си, връхлетя върху момичето, което се мъчеше да нахлузи чорапите си.
Когато Буба Лангстън се скри от погледа й, стисна Присила за косата, уви я около ръката си и изтегли момичето на крака.
— Възпитавам порядъчно момче и искам да си остане порядъчно, разбра ли?
— Пусни ме — сопна се Присила, като напразно се мъчеше да се освободи от желязната хватка.
— Ти си една малка мръсница и аз го разбрах още първия път, когато те видях. Сега те предупреждавам да стоиш по-далеч от Буба.
— Той…
— Той съзрява и осъзнава мъжествеността си и точно ти си примамката, която му трябва, за да си навлече маса неприятности. А аз няма да го допусна.
— Ще кажа на мама какъв език ми държиш.
— Няма, защото тогава романът ти със Скаута ще приключи.
Присила мигновено спря да оказва съпротива и Мама Лангстън разбирайки, че вече е сломила упорството на момичето, го освободи.
— И следващия път, когато те засърби между краката, иди при някой друг, и остави момчето ми на мира.
Във фургона Буба вече я чакаше. Тя не придаде словесен израз на нравоучението си, но очите й казваха достатъчно ясно какво мисли за развлечението му с Присила Уоткинс. Буба конвулсивно преглътна и с пламнало като божур лице, от което корените на косата му съвсем просветляха, я попита:
— Да ти помогна ли да направим вечерята, мамо?
Глава десета
— Че как няма да си спомням — изрече кормчията на ферибота, подавайки парче тютюн на човека, който питаше за кервана от фургони. — Беше някъде май преди две ли, три ли седмици.
Мъжът отхапа солидна хапка. Прибави към нея още една, а остатъка прибра в джоба на ризата си за по-късно. Кормчията дръпна обратно тютюна си. При тия цени човек трудно можеше да бъде щедър.
— Значи, казваш, две-три седмици, а?
— Някъде там, аха. Спомням си ги, защото им се наложи да нощуват ей там на брега, преди да спре дъжда и реката да стане безопасна за прекосяване.
— Спомняш ли си някое момиче да е изглеждало като онова, дето ти го описах?
Кормчията изплю кафява топка тютюн в реката.
— Май си спомням. Имаше голяма и буйна коса. И малко дете. Сукалче.
— Бебе?
— Съвсем малко. На не повече от месец, струва ми се.
Другият се ухили гадно, докато се вглеждаше в брега отсреща.
— Май е тя, пипнах я.
Кормчията се изкикоти.
— Не е от тия, които човек може да забрави като вчерашната си пръдня. Ама и ти как така си хукнал подир такова младо момиче, дето вече си има бебе и всичко останало?
Другият се изплю с пълна уста в реката.
— Тя е кучката, дето ми остави това на главата.
Кормчията вече бе преценил мъжа — беше мръсен и зъл. Не му минаваше лесно. Белегът, който прорязваше цялото му чело от косата до веждата, не беше от спокойни разговори.
— Тя ще си плати за това!