Всички се взираха безмълвно в огромното тяло на змията.
— Дяволски късмет са извадили, ако питаш мен.
— Можеше да бъде всеки един от нас. Та на ли до преди пет минути се въртяхме наоколо!
— Добре, че не е било някое от децата.
— Добре, че Рос е успял да я уцели.
— Как успя да го направиш, Рос?
— Ама ти си бил страшен стрелец!
Лидия се взря в зелените очи. Бяха изпълнени с настойчива и няма молба. Тя я разбра. Той я умоляваше да не разказва за майсторството му с револвера. И в този момент тя проумя си, нещо, което беше подозирала отдавна, но не бе успяла да го облече в ясна мисъл. Той също криеше нещо. Майсторството му с конете не беше единственият му талант, но той искаше второто да остане тайна.
— Аз… а… още не бях си свалил колана с револверите и те бяха заредени. Когато Лидия видя змията и ме извика, успях да се приближа на няколко стъпки и й пръснах главата.
Той не гледаше към никого, а търсеше очите на Лидия, умолявайки я да не го издаде, да не им казва, че е пръснал главата й най-малко от четиридесет фута разстояние.
— Е, като гледам, всичко е приключило, и ако питате мен, за днес ми е достатъчно — каза Мама Лангстън, спускайки се към тях.
Не знаеше какво точно, но усещаше, че нещо важно се бе случило между двамата. Тя винаги усещаше лъжата, и разбра, че мистър Коулман бе излъгал.
— Мистър Симс, да ви се намира от онова бренди? Обзалагам се, че няколко глътки от него ще дойдат много добре на мисис Коулман докато съпругът й успокои подплашените коне. Нека някои от вас да останат и да огледат местността за други змии.
Рос неохотно се отдалечи, а Лидия се остави на ръцете на Мама Лангстън, която я поведе към лагера.
Глава единадесета
На следващата сутрин Лидия се събуди със свит стомах и разтуптяно сърце. Жадуваше да види Рос и едновременно с това се боеше. От някакъв въображаем и абсурден страх се бе престорила, че спи, когато се бе прибрал във фургона предната вечер. Не можа да събере достатъчно кураж, за да го погледне право в очите. Не знаеше дали и сега е в състояние.
Какво се беше случило предния ден след случката с гърмящата змия? Никога по-рано не бе изпитвала такова вълнение, не бе ставала участник на толкова вълнуващо преживяване. Подобно на дребни, излюпващи се яйца, в душата й се бяха пробудили тайнствени усещания. Моментът на излюпването им бе съвпаднал точно с допира на Рос, с целувката му, и черупките им се бяха пукнали, давайки живот на чудотворен балсам, протекъл по цялото й тяло като топъл, златен мед. Не беше искала тази целувка да спира, докато…
Докато какво? До какво водеше онази прегръдка? Определено не до онова, което беше изпитала с Кланси. Те бяха две напълно различни неща. Макар че разликата още не беше още достатъчно ясна. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че с Рос всеки ден е неподозирано красив и вълнуващ.
Спомените й от онова грозно време с Кланси сега бяха още по-болезнени и унизителни. Макар че онова чудовище беше мъртво, душевните рани още напомняха, незараснали в сърцето й. Рос я беше целунал предния ден. И едва тогава бе проумяла напълно цялата чудовищност на Кланси. Ако й се случеше да изпита с Рос… онова, искаше й се да бъде като недокоснат съд с бистра и ледена изворна вода, в който той пръв да потопи устни. Искаше той да бъде първият, който ще вкуси тялото й. Тя жадуваше да му предложи чистота и невинност. Но този дар вече не беше нейно притежание.
Разкаянието така я разяждаше отвътре, че накрая усети и физическа болка. Ако това така измъчваше нея, какво ли щеше да изпита Рос, загдето друг мъж я бе притежавал преди него?
Тези мисли не й даваха мира, докато приглаждаше косата си, като оглеждаше отражението си в огледалото. Беше започнала да осъзнава красотата си. Точно в този момент брезентът на входа се отметна встрани и Рос влезе. Тя бързо отскочи назад. Изглеждаше толкова огромен, че сякаш изместваше всичкия въздух във фургона.
— Добро утро — прошепна му без дъх. Откри, че бе по-лесно да говори на копчетата на ризата му, отколкото на очите му. — Да не съм се успала?
— Не. Аз подраних.
Тя се осмели да го погледне крадешком и установи, че и той избягва очите й.
— Добре ли спа? Не сънува ли кошмари от… ъъъ… от змията?
— Не — отвърна тя, като облиза устните си. — Добре съм.
— А, това е чудесно. — Той се обърна да излиза. — Е…