— Рос? — Тя пристъпи към него.
— Какво? — Той мигновено се извъртя.
— Благодаря ти.
Този път се осмели да вдигне очи към неговите.
— За какво?
Очите му блестяха, озарявани от някакъв вътрешен огън и стопляха цялото й тяло.
— Загдето ме спаси от змията.
Думите й минаха като лек полъх на вятъра през устните й.
— О!
Колко време останаха, взрени един в друг и двамата не можеха да си спомнят. А какво щеше да се случи, ако Буба Лангстън не беше промушил глава през брезента и гласът му не бе ги изтръгнал от вцепенението:
— Има ли някой вътре? Нося млякото за малкия.
Така беше през целия ден. Говореха с къси изречения, сякаш се страхуваха да не кажат нещо излишно. Но често говореха и със страх, че не казват достатъчно. Следяха се скришом един друг, но и за двамата беше трудно да срещат погледите си. Бяха неестествено учтиви. И двамата изглеждаха щастливи, но щастливи точно толкова, колкото и безкрайно нещастни. И двамата бяха страхотно нещастни. Вървяха по опънато въже. Такова равновесие не можеше да продължава дълго. В един момент единият от двамата щеше да падне пръв.
Всяка вечер, след като се затваряха в лагера, Рос обикновено отиваше зад фургона да се измие, докато Лидия приготвя вечерята. Беше обикнала гледката, която представляваше съблеченият до кръста Рос, който се сапунисваше и търкаше. Измисляше си какви ли не поводи, за да ходи при него, докато той се миеше.
Споменът за целувката му от онзи ден караше вътрешностите й още да треперят от начина, по който ръцете му интимно бяха нагласили тялото й към неговото. Може би мисълта да се люби с него не беше толкова ненавистна, защото той беше физически далеч по-привлекателен от Кланси. Но каквато и да беше причината, тя искрено се възхищаваше на тялото му.
Реши да поиска мнението му за задушеното. Опитай го и ми кажи дали не иска още сол, моля те. Съвсем по съпружески, нали така? Съвсем правдоподобно оправдание да разговаря с него докато се миеше. Тя загреба пълна лъжица от тенджерата и заобиколи.
Рос се бе привел над легена. Вдлъбнатината на гръбнака разделяше гърба му на две мускулести половини. Мускулите му играеха при всяко движение, докато заливаше главата си с пълни шепи вода. Внезапно се изправи, отметна мокра глава назад, покривайки очите си с ръце. Капчици вода потекоха по гърдите му и потънаха в онзи тъмен, къдрав облак, който изчезваше в панталоните му. Там полът му и в този момент напомняше за себе си.
Лидия се насили да преглътне. Сърцето й заби оглушително. Прииска й се повече от всякога да го погали. Целия. Защото беше страхотно красив!
Но после зърна Присила Уоткинс, облегната на едно от дърветата близо до фургона. Очите й бяха сънливи зад полупритворените й клепачи, но изражението върху лицето й — жадно.
Лидия пламна и силно й се прииска да плисне горещата лъжица право в муцуната й. Как се осмеляваше? Как се осмеляваше тая кучка да стои там и да зяпа жадно съпруга й!
Момичето внезапно зърна Лидия, устните му се изкривиха в подигравателна гримаса и мигновено потъна в прикритието на дърветата.
Без да може да го обясни, Лидия изля раздразнението си върху Рос.
— Още ли не си свършил? — нахвърли се тя върху него.
Той смъкна ръце и погледна към нея, учуден от присъствието й. Мократа му коса се смъкна непослушно върху очите му.
— Не — изръмжа той в отговор. — Да нямаме разписание?
— Побързай. Вечерята е почти готова. — Полите й се усукаха от рязкото движение, когато се насочи към огъня, като се чудеше на себе си защо е толкова ядосана. — И си сложи някоя дреха отгоре, за Бога — извика му тя през рамо.
Това вече беше капката, която преля чашата. Нервите му бяха опънати до скъсване. Щом не можеше да постигне сексуално разпускане, то поне можеше да си позволи да избухне. Той се втурна към края на фургона като в движение нахлузи ризата си.
— Може и да не си забелязала, но аз рядко се мия облечен.
Тя спусна обратно лъжицата в тенджерата и се завъртя към него.
— Не, ти изобщо обичаш да се разхождаш полуоблечен, така че на всички от рода на оная малката Уоткинс да им изтичат очите.
Той тръсна глава, като се опита да вникне в думите й и да преодолее импулса да я стисне в прегръдките си и да затули устата й с още една секваща дъха целувка.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите. Никъде не съм се разхождал. Какво мога да направя, ако оная малка кучка непрекъснато надзърта, когато се мия?
Лицето на Лидия побледня от гняв. Крехките й ръце се свиха в смешни юмруци.
— Искаш да кажеш, че го прави редовно ли?