Выбрать главу

Разговаряше с петте жени, които се бяха отпуснали морно върху седалката на фургона; някои от тях седяха настрани върху конете от впряга. Онази, върху която бе приковал поглед, се разхлаждаше с широко ветрило от аленочервени пера. Роклята й завършваше с безсрамно голямо деколте, което изваждаше на показ почти целите й гърди.

Лидия закрачи към фургона като на малък войник, с изпънат гръб, високо повдигната глава.

Мадам я забеляза първа. Ветрилото й замря в ленивото си движение и тя изпита възхищение от момичето, което така бойко крачеше към тях, с такава решителност в стойката и изражението. Мадам беше ненадминат познавач на женската плът и още на мига разпознаваше всяко момиче, което струваше съкровище. Гримирано, в корсет и облечено в нещо малко по-различно от проста памучна рокля, това момиче се превръщаше направо в смърт за мъжете. Какъв блестящ руменец бликаше по бузите й!

Рос мигновено разбра, че слушателската му аудитория загуби внимание. Жените се бяха втренчили в нещо зад рамото му. Той извърна глава и видя Лидия да се приближава към тях. Тя спря на няколко крачки от коня му и вдигна поглед към него.

— Във фургона ли ще вечеряте, мистър Коулман?

Той пое от пурата и издуха облак дим около главата си. Погледът му падна върху цигарата, докато изговаряше с бавен глас:

— Уважаеми дами, да ви представя мисис Коулман. Лидия, това е мадам Ла Рю и нейните… поверенички.

Лидия пламна цялата при задружното кикотене на момичетата иззад дланите им. Чу една от тях да изрича:

— Виждала ли си някога през живота си такава коса?

Тя ги обходи с ледени очи и накрая ги спря върху гърдестата мадам, която продължаваше да я преценява през присвитите си, пресметливи очи.

— Е? Чакам отговора ти — обърна се тя с презрение към Рос.

Рос я изгледа и още веднъж му се прииска да не е толкова красива в последните лъчи на залязващото слънце, просмукващо се в косите й. Защо нейното тяло му изглеждаше по-съблазнително със сладострастните си очертания в грубата памучна рокля, отколкото цялото това разнообразие от женска плът, нагиздено специално за него във фините си сатени и дантели? Тя изглеждаше като наранена тигрица, която се нуждае от утеха и нежност. Изведнъж му се прииска да скочи от коня, да я придърпа до себе си, да я прегърне и да я утеши. И първото, което възнамеряваше да направи, беше да целуне тази презрителна извивка на прелестните й устни.

— Не, тази вечер няма да вечерям в лагера. Тези дами — обърна се той към момичетата, като наклони шапката си към тях и те отново се изкикотиха, — бяха заседнали долу в тинята. Аз им помогнах да се измъкнат и им предложих да ги съпроводя до града, където ги търси собственика на заведението «Шейди Рест Салуун»

— Търсят ни всички онези работници от железницата с джобове, пълни с дрънчащи монети — проточи изкусителното гласче на едно от момичетата.

— И не само това изпълва джобовете им — добави друго.

Всички се заляха в смях заедно с Рос.

Зъбите на Лидия изскърцаха в безсилен гняв. Вълна на обида заливаше тялото й.

— Както искаш — отвърна тихо тя, обърна се и се запъти към лагера през ливадата с благоуханни полски цветя.

Устните на Рос се сключиха върху пурата, докато я проследяваше с поглед как се отдалечава. Ако се бе държала според очакванията му, ако бе започнала да го моли да остане, той нямаше да отиде. Но на нея й беше все едно, тя не даваше пет пари, следователно — той беше свободен. Едва в този момент проумя колко много му бе липсвал алкохолът, картите, развратът. Да, развратът! Виктория не му бе позволявала да я докосва в продължение на месеци, откакто се бяха запознали. Сега пък живееше с жена, която не можеше да понася, която преднамерено го довеждаше до лудост, като ясно съзнаваше, че той не може да посегне към нея.

Беше му дошло до гуша от семейния живот. От брака. Проклет да бъде, ако не приключеше окончателно с него. Тази нощ всички жени бяха негови и той щеше да ги изреди всичките до една, дори и на другия ден да му се наложеше да се прибира на четири крака.

Той се обърна и обходи със зелените си очи всяко момиче отгоре до долу, докато накрая се спря върху мадам Ла Рю:

— Тръгваме веднага щом се приготвите, момичета.