Тя беше проявила повече от услужливост, уверявайки го какво мощно, здраво и силно тяло има. Беше се възхищавала от тялото му даже когато бе пресушил бутилката с уиски, опитвайки се да събуди похот към нейното тяло. Дори я беше целунал. Лъхаше на кисело от начервените й устни. Беше заравял лице в щедрите гънки плът на шията и бе изпитал отвращение. Бе галил пиян гърдите й, но вместо очакваната стегната плът бе открил огромни, разплути кълба, от които се бе погнусил.
Тя не притежаваше нито вида, нито плътта, нито аромата, нито вкуса на Лидия. Не, по дяволите! Не Лидия, Виктория. Виктория. «Я го повтори пак. Виктория. Спомняш ли си я? Твоята съпруга. Жената, която ти обичаше. Жената, която все още желаеш.»
Но в представите си той бе видял лицето на Лидия, а не на Виктория. Дори и когато мадам търпеливо го бе възбуждала и направлявала, той се бе опитвал да извика Виктория в представите си, но бе виждал само Лидия, втренчена в него с укора на златното си лице и онези огромни очи. Когато упорството на мадам беше възнаградено и членът му запулсира твърд в ръката й, той бе простенал името на Лидия и не бе спрял да го повтаря дори и когато навличаше дрехите си и остави мадам да го проклина.
Олюлявайки се на несигурните си крака, той се добра до фургона и се изкачи вътре, опрян с ръце на пода в напразен опит да запази равновесие. После се придвижи на четири крака, до мястото си във фургона, което му предлагаше покоя, за който той жадуваше. Накрая се отпусна с доволство.
Въздъхна от неизмеримата наслада и после мракът напълно го погълна.
Лидия се пробуди от някаква приятна тежест върху гърдите си. В първия момент си помисли, че е притиснала Лий към себе си, преди да заспи, както правеше преди, когато се пробуждаше гладен и тя го вземаше да го накърми. Но Лий, макар и наедрял значително, не можеше да бъде толкова тежък. Потънала в онази сумрачна област между съня и пробуждането, тя вдигна ръка към приятната тежест и погали нечия копринена коса. Пръстите й потънаха в гъстата маса и кичурите се обвиха около тях.
Тя въздъхна с чувство на задоволство и леко се размърда, като установи, че тежестта се простираше по цялото й тяло чак до краката. Любопитството започна да надделява над съня, но въпреки това все още не можеше да се разсъни напълно. Не искаше да губи това толкова приятно усещане.
Нещо се размърда върху нея и плътта й отговори незабавно. Зърното й бързо набъбна и някаква тайнствена сила започна да се заражда в него, която плъзна до пръстите на краката й. Не беше изпитвала до този момент такова удоволствие. Съумя да свие коляно, но меко стенание я накара да застине.
Тя отвори очи. След миг затрепка бързо с ресници, вгледана в дългото тяло, разпростряло се върху нейното. Главата му почиваше върху едната й гърда, а голямата му ръка захлупваше другата. Похъркваше леко. Изпаренията от дъха му се бяха просмукали в нощницата и кожата под нея. Единият му крак, все още обут, се простираше напречно на фургона, а другият беше сгънат и лежеше върху бедрата й. Коляното й се опираше в слабините му.
Лидия се вгледа в собствената си ръка, която разрошваше косата му сякаш независимо от самата нея. Върна поглед отново върху него, потискайки импулса си да закрие тази голяма длан със собствената си ръка, да не я пуска, а да притисне още по-силно главата му към себе си.
Може би тогава той щеше да се пробуди и да я погледне, щеше да я целуне така, както я бе целунал само преди два дни? Може би щеше да плъзне езика си между устните й и тя отново щеше да усети кадифената му твърдост? Щеше да изпие вкуса му и да почувства твърдото му тяло до своето, мустаците му щяха да погъделичкат устните й.
Но в този миг пред погледа й изплува лицето му, с което я беше изгледал от коня си вечерта. Когато я бе унижил пред проститутките. Сигурно бе прекарал нощта в компанията им и се бе завърнал само преди минути. Не лъхаше ли от него на уиски? И на още нещо, толкова сладникаво, че й се повдигна от него. Какво беше то? Евтин одеколон?
Ръката му се размърда и той промърмори нещо насън. Лидия гледаше, несмееща да си поеме дъх, как пръстите му откриват напрегнатата й гръд. Отмести го с крайчето на пръстите си. Той замря, после пак се раздвижи, като нежно загали втвърденото късче плът. Повдигна глава и устните му затърсиха изворчето на насладата.
Нещо стегна в коравата си хватка гърлото на Лидия. Кръвта й зашумя в ушите й. Не го ли спреше в този момент, после щеше да бъде късно.
Вложи всичкия си гняв, трупан през нощта, самотата и смущението в удара, с който юмрукът й го блъсна по гърба и тласъкът, с който го отблъсна от себе си.