— Махай се от мен, пиян… вол такъв!
Стреснат в отровения си от алкохола сън, Рос се претърколи на гръб, успя да се подпре на лакът, при което главата му срещна един куфар със силен удар, и накрая успя да седне на пода, псувайки.
— Кучи син! — изсъска той злобно.
Стисна с две ръце главата си, по която сякаш маршируваше цялата федералистка армия. Болката в лакътя от сблъсъка с пода разпрати остри стрели по цялото му тяло.
— Проклятие — измърмори той, присвивайки очи от болката, която не искаше да отминава.
— Затваряй си мръсната уста — изсъска гневно Лидия.
Току-що се бе разсъмнало и тя не искаше съседите да станат свидетели на мръсните му псувни.
Той примигна с кървясали очи в напразен опит да събере в едно четирите й образа. Погледът му беше черен като наболата по бузите четина.
— Ти ли беше тая, дето ме събуди така? — изръмжа той.
— Не искаше да се махнеш от мен — изрече тя разгорещено, като се изправи да провери дали Лий все още спи. — Събудих се и помислих, че някакво дърво лежи върху мен.
Рос разтри пулсиращите си слепоочия. Спал е върху нея? Смътно си спомняше как се вмъкна във фургона и намери най-меката възглавница, на която някога му се бе случвало да спи. От месеци не бе спал толкова добре. Отново я изгледа и очите му обходиха гърдите й. Усети кръвта му да пламва и побърза да отклони погледа си, преди Лидия да е забелязала обекта на вниманието му.
Това дяволско долнопробно уиски го бе приспало като мъртвец. Почувства се като последния идиот. И което беше още по-лошо, съзнаваше че и видът му е такъв.
— Никога повече не ме блъскай така, Лидия — изрече той и размаха заканително показалец към нея в опита си да изглежда строг, макар че се съмняваше дали в това състояние лицето му беше способно на това.
— И ти никога повече не се тръшкай така върху мен. Особено след като се връщаш от компанията на никаквици, с които си прекарал цялата нощ. Щом толкова си искал да се проснеш върху някоя жена, защо не остана с тях?
Продължаваха да се карат шепнешком, но сигурно щеше да премине в поредния им голям скандал, който изглежда и двамата нямаха желание да избягнат. Рос успя да се изправи на крака въпреки ужасно размътената си глава. Тя стоеше бойко срещу него с опрени в хълбока юмруци и презрително вирната главичка.
— Защо не ме помоли да не ходя?
— Защото не давам пет пари къде ходиш.
— Не даваш пет пари? Че за какво си побесняла толкова тогава?
— Аз не давам пет пари, но останалите хора от кервана дават. Тревожех се само за това, че вършиш неща, в каквито обвиняваш мен. Изглежда, мериш с двоен аршин.
— Точно така. Аз съм мъж.
Лидия сви презрително устни и се врътна настрани. Обзета от гняв, тя извади нощницата си през главата и застана с гръб към него.
А той не можа да издържи на изкушението, подбутван от демона на алкохола зад очните му ябълки и се втренчи в нея, отбелязвайки колко овален, гладък и плавен беше задникът й и колко здрав и добре оформен — прасецът. Още зашеметен, тъкмо се канеше да протегне ръка и да провери дали и на допир кожата й е толкова гладка, колкото изглежда.
— Свали си ризата. Вони на одеколона на оня бардак. Не се понася.
— Не беше бардак. Бяха просто жени, изпаднали в затруднение и аз само им помогнах.
Тя с усилие навлече камизолата си и после се обърна с лице към него. Докато закопчее копчетата, не отдели злобен поглед от него.
— Колко мило от твоя страна! Ти беше готов да ме изриташ на секундата от фургона си, когато си помисли, че може да съм курва, макар че отчаяно се нуждаех от помощ. Защо тогава се прояви толкова благородно към тях?
Очите му се бяха заковали в гърдите й, докато тя събираше реверите и закопчаваше копчетата. Но дори и тогава гърдите й преливаха извън дантелената преграда. Съвсем ясно личаха тъмните кръгове на зърната посред тях. Остана като зашеметен, докато тя се отпусна на сламеника и започна да обува чорапите си, като при всяко движение гърдите й тежко се разклащаха.
Само внезапната му ерекция го измъкна от немия захлас.
— Направих го, защото се уча бързо. Помогнах им, за да не ми се качат на главата, както ти го направи.
Главата на Лидия застина и тя го прониза с бесен поглед. Той пръв не издържа и отмести очи, като почти съдра копчетата на ризата си докато я съблече през глава. Докато намери друга, превърна в хаос реда, който беше сложила Лидия в куфара с вещите му.
Тя се изправи след като обу чорапите си и обувките и посегна за фустанелата си.
— Аз останах тук снощи, за да обирам погледите на почтените хора от кервана, не ти.