Мейджърс разлисти докладите върху бюрото си.
— Един Господ знае — каза той уморено. — Няма и следа от бижутата, макар че сме ангажирали всичките си платени информатори да се разровят из заложните къщи. — Един от докладите привлече вниманието му. Първоначално го беше отминал като незначителен. — Ето тук един от нашите хора в Арканзас… Оуентаун, къде ли беше това, по дяволите. Аха, някакво градче с железопътна гара. Този от нашите агенти работи там под прикритие. Видял един мъж, който му се сторил познат, да играе покер в един салон. Агентът си помислил, че човекът го е забелязал, затова застанал с гръб към него за минута. Когато се обърнал, мъжът вече го нямало. Повъртял се наоколо, но от него нямало и следа.
Джентри вече енергично клатеше глава.
— Ако той се е опитвал да пласира украшенията, едва ли е щял да го стори на такова място. Че кой ще се осмели да ги купи в такова градче? Все още си мисля, че се върти около големите градове. А нищо чудно и да е напуснал страната.
Джентри започваше да се проявява все повече и повече като спънка, вместо помощ при разследването. Ако беше възможно изчезналата двойка да се открие, щяха да го сторят хората от агенцията Пинкертън, но без «помощта» на истеричния татко. Мейджърс се изправи и заобиколи бюрото си.
— Защо не се приберете за няколко седмици у дома, мистър Джентри? Ако нещо изскочи…
— Не. Не мога да се прибера без Виктория.
— Но те може да са се прибрали във ваше отсъствие. Или поне да заварите бележка от нея.
— Телеграфирах на адвоката си в Ноксвил да има предвид това. Той е ходил до фермата, но само слугите са били там. Нямало изобщо нищо откакто Кларк изчезнал с Виктория, или някаква препоръка накъде може да са тръгнали.
Мейджърс запали нова пура и загледа вглъбено рубиненочервения й край, преди да го запита:
— Не е ли възможно дъщеря ви да е взела със себе си скъпоценностите? Щом й се е наложило да напусне така спокойния живот, не е чудно да е взела някакво утешение и спомен със себе си.
Джентри гневно се нахвърли върху детектива.
— Вие изглежда и думичка не сте проумели от това, което ви казах. Тя не би могла да напусне дома си, мен, освен ако престъпник не я е принудил със сила да го стори. Познавам дъщеря си. Тя никога не би го сторила доброволно. — Той дръпна рязко палтото си и шапката от закачалката като тръгна към вратата. — Мисля, че пропиляхме достатъчно време…
Тъкмо протегна ръка към дръжката на вратата, когато тя се отвори и помощникът на Мейджърс се втурна в стаята.
— Извинете, че наруших разговора ви, мистър Мейджърс, но току-що получихме тази телеграма. Може да е важна и бях сигурен, че ще искате да я видите.
— Благодаря ти — каза Мейджърс, като пое протегнатата бланка.
Веднага щом помощникът му излезе, той заби очи в нея. Остави листа хартия върху масата и очите му се втренчиха безцелно в стената, преди да повдигне глава.
— От Балтимор е. Открили са тялото на млада жена.
— Тялото? — Джентри замръзна.
Мейджърс кимна.
— Била намерена в хотелска стая, в която живяла с мъж в продължение на няколко седмици. Била наръгана с нож. — Мейджърс, който си мислеше, че нищо не е в състояние да го разклати, с мъка издържа на ужаса, изкривил до неузнаваемост лицето на Джентри. Да, наистина, започваше да се размеква. Време му беше да излиза в пенсия. — Мъжът изчезнал. Описанието му съвпада с това на нашия човек. Разбира се, окончателната идентификация…
— Да. — Джентри с мъка се изкашля. — Кога тръгваме за Балтимор?
Глава дванадесета
Лидия тъкмо простираше изпраните дрехи на въжето, което Рос беше опънал между фургона и едно младо дърво, когато се появи Анабет задъхана, с божурено лице и възбуда в очите.
— Познай кой дойде долу до реката!
Без да изчака отговор, тя продължи:
— Един амбулантен търговец, който кара повече стока, отколкото можеш да си представиш. Разбира се, че Лиона Уоткинс вдига врява до Бога, че било неделя и хората не трябвало да пазаруват нищо в деня, отреден ни от Бог за почивка, но мистър Грейсън каза, че времената не били от съвсем обичайните и хората не могат току-така да се втурнат към града в неделя. Видях с двете си очи как Присила купи един шоколад и веднага го скри в джоба си. Мама каза и ти да отидеш при търговеца, защото видяла много хубаво парче плат, от което щяла да излезе чудна рокля за теб тъкмо за Четвърти юли.
Лидия бе спряла да простира, докато слушаше оживеното дърдорене на момичето. Рос, който в това време поправяше един оглавник, също бе спрял работата. И двамата едновременно избухнаха в смях.