Мама Лангстън убеди Лидия да купи от амбулантния търговец достатъчно количество от златистата материя, за да си направи рокля. Макар и да не беше кой знае каква кроячка, с помощта на Мама Лангстън и една кройка взета назаем от мисис Ригсби, роклята бе скроена. Двете жени я довършваха почти цяла вечер. Най-накрая тя бе готова.
Лагеруваха покрай реката Уачита. В резултат на обилните пролетни дъждовалежи околността зеленееше буйно въпреки юлските жеги. Дамите първи получиха правото да се изкъпят в реката и веднага щом привършиха всички сутрешни задължения, те затупаха по тревистия бряг с хавлии и калъпи сапун. Това беше една от редките възможности да се изкъпят както трябва, откакто бяха напуснали къщите си.
Празненствата започнаха на залез-слънце. Мъжете се върнаха от реката изкъпани, причесани, успокоени. Някои от мъжете бяха направо неузнаваеми, с тънки вратовръзки, блестящи катарами на коланите, или тирантите, слагани единствено в неделя. Женското съсловие също бе положило старания, разкрасявайки колкото е възможно памучните си рокли и създавайки си допълнителни главоболия с прическите.
Рос бе облякъл черни панталони, бяла риза и черно кожено яке. Вместо вратовръзка около врата си бе вързал кърпа. Среса косата си, без да използва брилянтина, който повечето мъже щедро плискаха с шепи. Отбеляза, че косата му отново е пораснала. Трябваше да каже на Лидия да го подстриже…
Той се изправи и погледна гребена в ръката си, сякаш не го познаваше, сякаш не познаваше и мъжа, който го държеше. Колко лесно бе дошло името й в ума му, за разлика от това на Виктория. Колко естествено изглеждаше да я помоли да намали пак косата му, една интимност, очаквана от жената, с която живееш. По дяволите!
— Лидия, готова ли си? — провикна се той към фургона.
Тя се огледа в огледалото, навлажни устните си и пощипа бузите си, както й беше казала Мама Лангстън. Беше се облякла с нейна помощ и помощта на Анабет, като през това време за Лий се грижеха Маринел и Атланта.
Лидия прокара длани по полата си, за да се увери, че е истинска. Златистата материя се диплеше в най-красивата рокля, която някога бе притежавала, по-хубава дори и от ония, които Рос й беше купил в Мемфис. Разтворената яка разкриваше шията и горната част на гърдите. Късите ръкави се ветрееха и едва покриваха раменете. Корсажът се закопчаваше до талията, където широк платнен колан с висящи краища се завързваше на гърба и го отделяше от широката пола. Тя нямаше достатъчно фусти, които да я направят ветрилообразна, но и без тях пак шумолеше приятно около глезените й.
Мама Лангстън я посъветва да остави косата си «както й е отредила природата», което означаваше да я остави да се вее на воля. Закичи се с диви жълти рози, които бяха открили край брега сутринта. И накрая обилно се напръска с одеколон.
— Лидия? — повтори Рос, като вложи цялото си раздразнение в този повик.
— Идвам — отвърна тя срамежливо и стъпи върху стълбичката.
Ако Рос не беше стискал зъби в опитите да овладее гнева си, то челюстта му сигурно щеше да провисне при вида на й. Крехката й фигура никога не се бе откроявала толкова съвършено, както сега в тази мека, памучна тъкан. Кожата й блестеше с блясъка на узряла праскова от слънчевия тен, придобит въпреки сламената шапка, която не сваляше от главата си докато управляваше фургона. Косата й… е, сети се, че по едно време беше ужасен от възможността тя да ходи с разпусната коса. Сега това нито го шокираше, нито го оскърбяваше. Дори така я харесваше повече.
Изтри дланите в крачолите си и й протегна ръка, за да слезе по стъпалата на фургона — нещо, което тя правеше по сто пъти на ден.
— Сигурно вече са започнали да се хранят? — каза той без никаква връзка.
— Съжалявам, че те забавих. Трябваше да тръгнеш по-рано. Аз щях да те настигна.
— Не се притеснявай.
Смелата й усмивка бе помрачена от разочарование. Той изобщо не се и канеше да отбележи колко изглежда, както предсказа Мама Лангстън. Усети как сълзите напират в очите й и й се прииска да се върне във фургона, но вече наближаваха мястото на тържеството. Всяка жена беше приготвила и донесла по нещичко за празничната трапеза; Лидия и Рос получиха огромни блюда.