Още преди да приключат с храненето, всички, които умееха да свирят на някакъв инструмент, включително и Мозес, вече дърпаха струни или прекарваха лъкове по тях.
Най-после дойде времето на най-запалените за танци. Двойките с най-гореща кръв буйно се хвърлиха във вихъра на ритмите, създавани от цигулките и хармониките. Мама Лангстън бурно пляскаше с ръце в такт с музиката и наблюдаваше с умиление как Зик за пореден път загребва с чашата си от бъчвичката с бира, която някой бе донесъл от близкия град. Тя хвана Лидия за ръката:
— Вие двамата отивайте да танцувате. Аз ще пазя Лий.
Лидия погледна съпруга си, който беше захапал дълга, дебела пура. Тя никога не бе танцувала, но отстрани не изглеждаше толкова трудно.
— Никога не са ме учили да танцувам — изрече обезсърчаващо Рос.
Мама Лангстън му се сопна:
— Няма никакво значение. Тия, дето се друсат, знаят да танцуват колкото и вие. Хвани дамата си за ръката и се отпусни в ритъма.
— И аз не знам да танцувам, Рос — обади се Лидия, като се надяваше признанието й да окуражи партньора й.
Той се вгледа в лицето й, обходи с очи тялото и осъзна за пореден път, че не е в състояние да постави ръцете си върху нея и да сдържи клетвата, дадена пред себе си, да не се люби с нея.
— Тогава няма смисъл хората да ни се смеят, нали така? — и той закрачи по посока на бъчвичката с бира.
— Е, — не издържа Мама Лангстън, — виждала съм всякакви дръвници през живота си, но тоя тук бие всички.
Лидия заби унизена поглед в земята, цялата пламнала от срам, когато изведнъж пред нея застанаха чифт лъснати обувки.
— Мога ли да имам честта да ви поканя на танц, Лидия?
Очите й се вдигнаха и срещнаха топлия, открит и разбиращ поглед на Уинстън Хил. Той я гледаше, но не с откритата враждебност или заплашителната настойчивост на Рос, а с безмерното възхищение пред това, което виждат очите му.
Мама Лангстън се засмя повторно и я побутна:
— Хайде, Лидия. Джентълменът те помоли да танцуваш с него.
— Не мога да танцувам — извини се тя.
Страшно й се искаше, но добре съзнаваше, че с това ще предизвика поредния пристъп на бяс у Рос.
Уинстън се засмя и протегна ръка, посочвайки ентусиазираните двойки, които се настъпваха в усилията си да се нагодят към музиката, без това да ги огорчава ни най-малко.
— Не виждам тук някой да може. — Той протегна ръка. — Танцувай с мен, Лидия.
Говореше с такава настойчивост, с такова силно желание, че за миг забравила какви могат да бъдат последствията, тя отпусна ръцете си в неговите и се остави да я поведе към хаоса на танцовата площадка. Той я обгърна с една ръка около талията и повдигайки ръката й с другата си ръка, постепенно се вряза в кръга от другите танцуващи.
В първия момент Лидия се почувства така, сякаш имаше шест крака — всичките куци и неспособни да крачат в една посока. Но Уинстън беше търпелив учител. Тя скоро се отпусна и започна да навлиза в ритъма. В края на четвъртата обиколка вече й се струваше, че сякаш лети и не искаше да слиза на земята.
Когато Рос забеляза жена си в обятията на друг мъж, и то Уинстън Хил, облечен в безупречен бял памучен костюм и меки ботуши от кафява кожа, пръстите му автоматично се стегнаха около чашата, която поднасяше към устните си в този момент.
Без дори да проумее, че очите му се бяха превърнали в тесни цепки, излъчващи зелена отрова; той наблюдаваше движенията им подобно на ястреб. Даваше къси и бегли отговори на закачките от заобиколилите го мъже. Лидия бе привлякла всеобщото внимание с летящите си поли, с разцъфналата в усмивка уста, и с развятата си от бурния танц коса. Всеки път, когато профучаваше покрай него без дори и да го забелязва, смеейки се до лицето на Хил, пръстите на Рос се стягаха още по-силно около чашата. Той обърна още една чаша бира и свитият му на юмрук стомах се сви още повече.
— Хайде, глупако — изкикоти се Присила, препъвайки се в мрака. — Казвам ти, че никой не те видя, когато открадна бирата.
— Ще загазим много лошо, ако някой ни е видял — каза обезпокоен Буба, като хвърли предпазлив поглед през рамото си.
— Дрън-дрън! И грам внимание не ни обърнаха! Всички се веселят като откачени. — Тя се облегна на едно дърво, уверила се, че гърдите й щръкват предизвикателно напред. — Аз си мислех за едно малко парти, в което да участваме само двамата с теб, Буба, — измърка тя, като го привлече към себе си. — Дай да си пийна малко.
Бе чакала празника цяла седмица. И тогава изведнъж Скаута й беше обяснил, че няма намерение да прекарва Четвърти юли с една сбирщина селяци; бе заминал за града, изоставяйки я сама. Тя щеше да му покаже на него, мръсния кучи син. Щеше да му разкаже играта. Да не си мислеше, че е единственият мъж наоколо? Имаше да взема.