— Не, Рос, не. Господи, не му позволявай да ми причини това — извика тя отчаяно.
— Господ няма да ти помогне, Лидия. Господ никога не чува. Той никога не е до теб, когато имаш нужда от Него.
Хвана ръцете й в един стоманен юмрук и ги изтегли над главата. Пръстите му алчно се заровиха в копчетата на корсета, докато го разкопчеят. След като го захвърли настрана, той се зае с камизолата и ситните й копчета. Дишаше силно и учестено; издърпа тъканта и гърдите й се откриха пред алчния му взор.
Лидия простена, стисна с всичка сила очи и изви глава настрана. Само да я беше попитал, и щеше да се съгласи. Само ако беше малко по-нежен…
Но той искаше да й причини болка, да я насили, да я покрие цялата със синини, също като Кланси. А този път щеше да бъде още по-лошо. Рос имаше силата да я нарани по начин, на който Кланси не беше способен. Тя обичаше Рос и фактът, че той е способен на такова отношение към нея, причиняваше непоносима болка на душата й. Той, който дори и не можеше да си представи да удари някой от конете си.
Рос не посегна към гърдите й. Някаква останка от здрав разум в просмуканото му от алкохол съзнание го предупреди, че ако я погали, щеше да изпита нежност към нея. А това не трябваше да се случва. Тя имаше нужда от един хубав урок и той щеше да й го предаде.
Той набра полата и фустите й до кръста. Тя отчаяно простена и се опита да стисне бедра. Той брутално се освободи от останалото бельо и после разтвори бедрата й с коляно. Втвърденото му мъжество пулсираше и той бързо се намести върху нея.
Ако това беше Кланси, Лидия щеше да го гледа в очите с цялото си презрение и омраза, на които беше способна. Но тя не можеше да ненавижда Рос и вместо да го изгори с пламъка на огнения си поглед, тя извъртя глава встрани, докато той проникваше в нея. Тя не очакваше раздиращата болка, която разкъса тялото й. Изви се в дъга и нададе кратък вик.
Рос потъна в нея и натисна още по-силно. Когато тя го пое, той замря. Започна да гълта въздуха шумно, на пресекулки, и след малко разумът му започна да се възвръща. И тогава той проумя какво е правил. Бесът на ревността, който бе обагрил в червено целия свят, беше издухан като мъгла и той се оказа лице в лице с едно горчиво съжаление.
И удоволствие. За чиято интензивност дори и не предполагаше, че може да съществува.
Той не искаше да изпита удоволствие. Но въпреки това то го пронизваше целия, разума му, сърцето му, корема му, мъжеството му, проникнало толкова дълбоко в нея. Трябваше да направи някакъв опит, за да разбере, дали не сънува. Може би това беше негова фантазия, еротичен продукт на мъж, изпаднал в алкохолен делириум.
Той леко се раздвижи, не желаейки да се разбуди от съня, в случай, че сънуваше. Беше истина. Размърда се върху нея и чудодейното усещане отново го прониза.
— Не — прошепна той, — не може да е толкова хубаво с теб.
Гласът опровергаваше думите му. Беше гласът на мъж, изпитващ най-върховното физическо удоволствие. На мъж, който обича.
Но грешеше. Не можеше да допусне такова изживяване. Не трябваше. Той се отдръпна с мисълта да се измести, тялото му не искаше да го послуша и той отново потъна в тая сладка дълбочина.
— Проклятие, не може да бъде толкова хубаво с теб — скръбно въздъхна той в шията й.
Разрушавайки и най-добрите му намерения, ръката му се придвижи между телата им. Намери едрите й зрели гърди и ги заопипва с алчността на слепец. Шепата му се изпълни от чудна плът. Галеше кадифената кожа, изучаваше зърната й с връхчетата на пръстите си, наслаждавайки се на меката им тъкан, докато започнаха да се втвърдяват под възглавничката на палеца му.
Без да проумее, че е помръднал, той отмести ръка и зарови уста в гърдите й. Мустаците му я галеха в неволна ласка, докато накрая устните му откриха зърното, надуто и зачервено. Затвориха се около него, като в същото време езикът му го галеше бързо. После го всмука нежно, пое го в устата си, разтапяйки се върху езика му с вкуса на жената под него…
Главата му се повдигна и той се вгледа в очите й, които се бяха разширили и го гледаха в някакъв унес. Видя собствените си пръсти, побелели от напрежение, вкопчени около китките й. Веднага ги пусна. Ръцете му потънаха в косата й.
Отмятайки главата й назад, той съедини устата си с нейната със същия плам, с която бяха свързани телата им. Натискът върху устните й се усили, докато накрая езикът му се обвърза с нейния; нямаше сили да контролира целувката си, както и пламъците, които го изгаряха в слабините.
Устните му открояваха името й сред стакатото от ниски и гърлени звуци, израз на върховно задоволство.