Дълго след като възбудата беше отшумяла в него, той остана да лежи върху нея в някакво безпаметство. Не можеше да си спомни момента, в който се бе отдръпнал от нея, притискайки я после плътно до себе си и разтваряйки се в благотворния мрак.
Глава тринадесета
— Здравей — поздрави го уморено курвата. — Казвам се Пърл.
Господи! Това беше последният й клиент за нощта и оная кучка мадам Ла Рю й го връщаше, загдето й беше надумала сутринта, като й пращаше тая свиня. Денят беше повече от съсипващ, проклетият му Четвърти юли. Улиците на Оуентаун гъмжаха от мъже, работници по железницата. Бяха плътна маса, разгонена като стадо бизони и тя имаше усещането, че всички без изключение са минали през леглото й. Беше страшно уморена и вътре в нея всичко пулсираше като жива рана. А сега трябваше да обслужи това животно.
— Да не си от железницата? — запита го тя с напразната надежда да завърже разговор.
Кланси Ръсел изсумтя подигравателно, когато тя затръшна вратата след него.
— Вместо да дрънкаш, вземи да облекчиш малко топките ми.
И той поглади панталоните си.
Събирайки останките от професионализма си, Пърл се насили да се усмихне, въпреки погнусата. Беше мръсен като боклукчия и вонеше до седмото небе.
— Първо да ти видя парите.
Предпочиташе да пукне, отколкото да позволи на това животно да я докосне с пръст без да си плати.
Кланси зарови ръка в джоба си за парите, които бе успял да прибере от една маса за игра на покер — играчите се бяха хванали за гушата за някаква раздадена ръка. Парите се бяха оказали достатъчни да си купи хубав обяд и бутилка уиски. Сега изпълваха приятно стомаха му, като го караха да се чувства човек за пръв път от доста седмици насам. Той подхвърли монетите върху почти разпадащото се нощно шкафче, покрито с жълт плетен шал.
— Видя ми стоката, нали? — изрече той арогантно. — А сега да видим твоята.
Тя накара устата си да се оформи в едно възбудено «о», макар че отвътре потрепери от отвращение. Той смъкна жартиерите й и започна да разкопчава ризата си. Когато я свали, тя видя кръговете от засъхнала пот под мишниците му върху избелялото червено бельо. Опитвайки се да печели време, тя посочи към парчето сгъната хартия, което бе паднало от ризата му върху пода.
— Какво е това?
— Намерих го. Плакат на някакъв, дето го търсят. Човек никога не знае къде ще му излезе късметът. Хайде, душице, събличай се.
Пърл се изправи на колене върху раздрънканото легло и се измъкна от старата, мизерна роба, подарена й от една приятелка. Дори и жалката огърлица от пера, пришита около яката, не беше успяла да я разкраси.
Остана гола. Очите на Кланси заблестяха от възбуда и устата му се изкриви алчно. Пърл имаше славата на добра професионалистка, която даваше на мъжа всичко, за което й заплатят, стига само да не й причиняват болка. Но сърцето й заби в бесен ритъм като видя убийствената злоба в безцветните очи на Кланси, с които той обхождаше тялото й. Той разкопча панталоните си и откри надут член. Пърл потрепери от отвращение.
— Щом тая хартия е толкова важна, дай ми да я погледна — каза тя като посегна към плаката.
Каквото и да е, само да отвлечеше вниманието му от нея.
— Стига дрънка — каза Кланси, като я яхна. — Как го искаш…
— Хей, ами че този прилича… как му беше името? Оня мъж от кервана.
Кланси захлупи гърдите й с дланите си и силно я ощипа по зърната.
— Ау! Боли, спри! Не разбираш ли какво ти казвам? Видях този мъж само преди няколко дни.
Кланси се надигна местейки очи от нея върху плаката.
— Това е хартия за боклука.
Той беше неграмотен и не можеше да прочете написаното под портрета. Не знаеше дори защо го беше взел онази нощ от масата в салона в Ноксвил, когато бе чул онези две контета да се разправят как мислели, че мъжът е мъртъв, ама май се оказало, че не е и че се представя за някой друг. Откраднал някакви скъпоценности. Не бяха ли споменали и нещо такова?
— Наградата за главата му е пет хиляди долара — каза Пърл, чиято умора изведнъж премина във възбуда.
Това можеше да се окаже билетът й към свободата, далеч от мадам Ла Рю.
— Пет хиляди долара? — Кланси седна на леглото и издърпа плаката от ръката й. — Казваш, че си видяла този мъж? Съвсем скоро?
Пърл не беше от най-умните, но схващаше бързо. Двете години с мадам Ла Рю не бяха пропилени напразно. Тя щеше да запази за себе си всичко, което знаеше за този мъж върху плаката. Ако в тая работа имаше пет хиляди долара, проклета да бъдеше, ако ги остави на този мръсен кучи син.