Майкъл изпита още по-силно уважение към нея, когато не само децата, но и кучето веднага млъкнаха.
Катрин посочи най-голямото момиче, вероятно на около десет години.
— Това е дъщеря ми Ейми.
Майкъл се поклони сериозно.
— Мис Мелбърн.
Момичето направи грациозен реверанс. Имаше изразителните сини очи и тъмната коса на майката.
— За мен е чест да се запозная с вас, майор Кениън.
— А това са мис Моли Моубри и мистър Джеймс Моубри — продължи Катрин.
Двете деца имаха червени коси и живи лица. Моли беше на осем или девет, брат й доста по-малък. И трите деца имаха безупречни маниери. След като направи реверанс, Моли попита:
— Вие лорд ли сте?
— Титлата е почетна — отговори Майкъл. — Баща ми е херцог, но аз няма да бъда истински лорд, защото имам по-голям брат.
— О! — Моли очевидно не разбра думите му. — Капитан Уайлдинг ни дава уроци по рисуване. Вие знаете ли нещо полезно?
Ейми я смушка с лакът и изсъска:
— Не задавай такива въпроси.
Моли примигна с големите си лешникови очи.
— Неучтива ли бях?
— В никакъв случай — усмихна се Майкъл. — Но се боя, че не притежавам интересни способности.
— Така ли? — прошепна разочаровано момиченцето.
Какво ли би могло да заинтересува едно дете? Минно дело, строеж на галерии?
— Разбира се, че не.
— Знам например кога ще има буря, но не съм сигурен, че мога да науча и други да познават.
Лицето й се разведри.
— Е, можете да опитате.
— Майорът има нужда от почивка — намеси се решително Катрин. — А вие излезте в градината и вземете Кланси и Луи Ленивия.
Майкъл проследи развеселено излизането на малката група.
— Луи Ленивия?
Един глас от стълбата поясни:
— Така наричаме дългото летаргично куче. По цял ден спи. Това е единственият му талант.
Майкъл вдигна глава и видя красива крехка жена с червена коса да слиза по стъпалата.
— Аз съм Ан Моубри — представи се с усмивка тя. Двамата поговориха малко, докато Ан обясни смутено:
— Моля да ме извините, майоре. Отново съм бременна и съм в периода, когато непрекъснато ми се спи.
Майкъл беше много впечатлен от откритостта й. Дамата беше красива, дружелюбна и очарователна. И за щастие не го объркваше като Катрин.
След като Ан се оттегли, Катрин го поведе по стълбата.
— Стаята ви е на втория етаж, Майкъл.
Тя го въведе в слънчево помещение с поглед към страничната уличка.
— Кенет живее в другия край на салона. Леглото е застлано с чисти чаршафи, тъй като знаехме, че много скоро ще бъде заето.
Тя се обърна към него и слънчевата светлина, която падаше през прозореца, освети стройната й фигура. Потопена в светлина, тя му заприлича на богиня, твърде красива, за да бъде реална. Въпреки това притежаваше способността да създава около себе си радост и спокойствие и това му напомни за Клер.
Леглото беше зад нея. През ума му изведнъж мина мисълта какво би било да я грабне в прегръдката си и да я хвърли върху завивката. Щеше да целува меките устни и да изследва скритите кътчета на тялото й. В обятията й щеше да открие всичко, за което беше копнял…
Погледите им се срещнаха и в очите й светна разбиране. Тя знаеше, че той й се възхищава. Въпреки че беше свикнала с мъжкото обожание, бързо сведе поглед и свали ръкавиците си.
— Ако имате нужда от нещо, потърсете Ан или мен, или пък Роузмари, прислужницата.
Майкъл втренчи поглед в златния пръстен, който блестеше на лявата й ръка. Тя беше омъжена. Недостижима. Жена на офицер… и той трябваше веднага да я изведе от спалнята си.
— Сигурен съм, че ще се чувствам много добре. Тази вечер няма да присъствам на общата вечеря, но се надявам по-късно да се запозная и с другите членове на домакинството ви.
Без да го погледне, Катрин отговори:
— По-късно ще ви изпратя момичето с ключа от къщата. — Тя му кимна кратко и излезе от стаята.
Майкъл затвори грижливо вратата, отпусна се в едно високо кресло и потърка слепоочията си. След катастрофата с Каролайн се беше заклел при никакви обстоятелства да не докосва омъжена жена. Беше решен да спази клетвата си на всяка цена. А може би дяволът беше определил Катрин Мелбърн да го изкуши отново. Чистият егоизъм на тази мисъл опъна устните му в нерадостна усмивка. Ако беше научил нещо от връзката си с Каролайн, това беше да обуздава егоизма си. Беше толкова сигурен, че възрастта и опитът ще го предпазват от лудостите на влюбването. И сега се опита да си втълпи, че няма да се поддаде на замайващата й красота.
Очевидно е бил нещастен глупак, като си е въобразявал, че е имунизиран за вечни времена. Но макар че не бе успял да овладее реакцията си спрямо Катрин Мелбърн, той можеше и искаше да контролира поведението си. Нямаше да каже нито дума, нямаше да направи дори един жест, който би могъл да бъде разтълкуван като непочтен. Щеше да се държи с нея братски — като с Клер.