— Слава на бога, че тук има парче бряг, макар че приливът се покачва много бързо и скоро няма да остане нищо — проговори зад гърба й Майкъл. Скочи в пясъка и й подаде ръка, за да слезе. Плажът беше съвсем равен, осеян с птичи тор, миризмата беше задушаваща.
Бяха обиколили почти целия залив, когато нов изстрел възвести пристигането на Халдоран.
— Ще съжалява за глупостта си — изсъска злобно Майкъл.
Трясъкът на изстрела подлуди птичата колония. Небето потъмня от птичи крила, крясъците станаха застрашителни. Катрин хвърли бърз поглед назад и не можа да види ловците през дебелата стена от кръжащи птици. С надеждата разгневените птици да изкълват очите на преследвачите им тя продължи да тича с ръка пред лицето, за да се пази от възможно нападение.
В другия край на малкия залив се издигаше тесен скален нос, който изглеждаше недостижим. Ала в течение на годините вълните бяха издълбали дупка в камъка. Когато видя светлина, Катрин се изкатери до отвора и се промъкна през късия тунел, макар че одра коленете си.
Спря в другия му край и огледа следващата част от брега. Видя голям залив, заобиколен от стръмни, непроходими скали. Видя и малък пясъчен залив, осеян със скали. Точно срещу нея се виждаше голяма дупка в скалата.
— Мисля, че това е нашата пещера — каза тя на Майкъл, когато се присъедини към нея.
Вълните вече се издигаха с грозен шум към отвора.
— Трябва да тичаме, за да стигнем там, преди приливът да ни е попречил. Заливът ще бъде напълно залят от водата.
Двамата скочиха на брега и хукнаха към пещерата. Тичането беше кошмар за Катрин. Приливът се издигаше с невероятна скорост, вълните се плискаха в глезените й и бързо се отдръпваха, за да направят място на нови, още по-високи. Тъй като заливът нямаше изход, те щяха да се удавят или водата да ги метне към скалите, ако не стигнеха навреме пещерата.
Над главите им отекна триумфален вик. След първия изстрел Майкъл й извика:
— Тичай в зигзаг! Така ще му е трудно да се прицели.
Катрин се подчини с усилие. Куршумите свиреха покрай ушите й, но тя правеше резки завои и се прикриваше зад скалите. Братовчед й стреляше от една скална издатина отсреща Тъй като имаше време да се прицелва, а Дойл сръчно пълнеше пушките, изстрелите му ставаха все по-точни и повечето бяха за Майкъл.
Двамата навлязоха във водата и една вълна я повлече. Тя падна по лице и водовъртежът я отнесе навътре. Погълна студена солена вода и се закашля мъчително.
Майкъл я сграбчи за ръката и я извади на повърхността.
— Още малко! Ще се справиш!
Опряна на силната му ръка, тя забърза към пещерата. Долната половина на отвора вече беше залята с вода. Ако тази пещера беше друга и приливът я заливаше изцяло, и двамата щяха да се удавят. Течението беше толкова силно, че без помощта на Майкъл Катрин не можеше да се задържи на крака.
Един куршум се удари в каменната дъга и плесна до нея във водата точно в момента, когато тя влезе в пещерата. Катрин се наведе с последни сили и пропълзя в тунела. Майкъл вървеше по петите й. Е, тук поне куршумите не можеха да ги достигнат. Затова пък можеха да се удавят в покачващата се вода. Катрин беше толкова уморена, че в момента й беше напълно безразлично.
Когато плячката изчезна в отвора на пещерата, Халдоран изруга гневно.
— Проклетници! Успяха! Ще ги хвана едва когато започне отлив. А това значи късно след полунощ.
— Ако веднага не тръгнем обратно, господарю, и ние ще станем пленници на острова — проговори нервно Дойл.
— Няма такава опасност. Можем лесно да се изкатерим по склона покрай птичата колония. — Щеше да се наложи да минат покрай мръсните папагалски гнезда и това го разгневи още повече. — Ще се върнем при лодката и ще отплаваме за Скоул, преди да избухне бурята. Така ще имам възможност да покажа загрижеността си от изчезването на скъпата си братовчедка и да обявя, че търсенето не е дало резултат. Отчаяна от случилото се с дядо си, тя е излязла да поеме глътка въздух е вероятно е паднала от скалата. Каква трагедия.
Дойл, който не се интересуваше от алибито на господаря си, посочи пещерата.
— А онези двамата?
— Щом бурята премине, ще дойдем и ще продължим преследването. — Халдоран хвърли изпълнен с омраза поглед към мястото, където беше изчезнала плячката му. — Ще докараме и кучета. Даже да напуснат пещерата след отлива, няма да стигнат далече.