Катрин се изпълни с надежда. Майкъл винаги беше прав. Тъй като не искаше да мисли за провал, тя примигна и се огледа.
— Лердът каза, че в пещерата има естествен горещ извор.
— Наистина ли? — Майкъл скочи. — Би било чудесно. Ще видя какво мога да намеря.
Той взе една по-дълга главня, вдигна я над главата си и тръгна към дъното на пещерата.
— Винаги съм обичал тишината под земята. Затова се заинтересувах от минното дело. Изгладените от водата стени и многоцветните отражения правят тази пещера единствена по рода си.
— Като в царството на Хадес — промърмори Катрин, която не обичаше особено пещерите. — Погледни наляво, Майкъл, отнякъде се издига пара.
Майкъл отиде да провери.
— Намерих чудесен басейн. — Той коленичи и сложи ръка във водата. — Страхотно! С температурата на гореща баня. — После облиза пръстите си. — Сладка вода!
Катрин стана и отиде при него. Каменният басейн беше овален, с дължина около четири и ширина около два и половина метра. Тя гребна шепа вода и я остави да изтече между пръстите й.
— Имаш ли нещо против, ако се съблека и вляза да се окъпя?
— Звучи разумно. — Майкъл стана. — Докато ти се топлиш, аз ще видя дали мога да намеря някоя риба за вечеря.
Макар че той явно се стараеше да се държи на разстояние, тя сложи ръка върху неговата.
— По-късно. И на теб ти е студено и си уморен. Не искам да си навлечеш някое белодробно възпаление. Влез пръв в басейна.
Мускулите му се напрегнаха и почти веднага се отпуснаха.
— Добре. Но първо ще окачим дрехите си да съхнат. Ще направя нещо като сушилка. Остави нещата си на някой камък и влез във водата.
Докато Катрин се събличаше, той се обърна рязко и се отдалечи. За миг силуетът му се очерта на стената. Широките рамене и стройната, мускулеста фигура бяха тъмен символ на мъжка сила и чар. Катрин стоеше като хипнотизирана. Копнееше за него и телесно, и душевно, със сила, която я изгаряше. Може би страстта щеше да разтопи желязната му сдържаност и да намали пропастта помежду им.
Тя свали бавно панталона си, без да откъсва поглед от Майкъл, който събираше съчки с фантастични форми и ги заравяше в пясъка до огъня. Дали щеше да има смелост да се доближи до него? Вероятно не, защото той щеше да я отблъсне. А и тя не знаеше как да подходи към новата за нея ситуация.
Катрин въздъхна, разпусна косата си и влезе в басейна. Изгладеният от водата камък на дъното беше толкова приятен. В началото усети болка, но когато тялото й се затопли, водата започна да милва изтръпналите й крайници. Тя се потопи изцяло и плътта й се събуди за живот с болезнена сила.
Макар че желанието не изчезна, напрежението стана поносимо. Катрин изохка доволно и се отпусна по гръб. Толкова много неща бяха останали недоизказани. По-късно щяха да изяснят различията си. В момента трябваше да приеме наложеното от него разстояние.
Майкъл едва се сдържаше да не зяпа жадно Катрин, когато се приближи да вземе мокрите й дрехи. Но старанията не помогнаха. В този миг тя приличаше повече от всякога на замайваща морска сирена. Косата падаше на тежки вълни по раменете и гърба и се носеше по водата.
Катрин се обърна гъвкаво и погледът му обходи пищните извивки, меко заобления гръбнак, чувствените хълбоци и съвършено оформените крака. Майкъл отново си припомни сирената, която Кенет бе нарисувал в Брюксел, и способността й да тласка мъжете към гибел.
Той грабна ботушите и панталона и й обърна гръб. Окачи ги над огъня и се засмя, когато от тях започна да се издига пара.
Май и той трябваше да изпусне малко пара. Едва бяха успели да се отърват от Халдоран, но опасността още не беше отминала. В момента можеше да мисли само за Катрин. Желаеше я повече от храна и топлина. Но всичко беше толкова объркано, че не можеше просто да я грабне в прегръдката си и да я люби.
Ако му беше останала поне капчица разум, щеше да иде на риболов.
Не, Катрин беше права, той също трябваше да се стопли. Следователно трябваше да се овладее. Стиснал устни, той свали дрехите си и ги окачи на коловете. После разви въжето около тялото си.
Когато Майкъл влезе в басейна, Катрин беше от другата страна, облегната на топлия камък. Очите й бяха затворени, водата стигаше до брадичката й. Бледозлатният отблясък на огъня подчертаваше фините черти на лицето и неясните контури на тялото. Майкъл се взря като зашеметен в златния кичур, който падаше между пищните гърди, кръгли и зрели като готови за откъсване плодове. Бистрата вода не можеше да скрие напълно тясната талия и тъмния триъгълник между краката.