Когато тунелът се разшири, Майкъл се изправи и вдигна факлата си. Помещението беше много по-малко от главната пещера.
— Велики боже — извика смаяно той, — попаднахме в склад на контрабандисти!
Катрин се затича към него с разширени очи. На високите места бяха наредени десетки бъчвички.
— Дядо спомена, че през войната на островите често идвали контрабандисти, но все пак съм изненадана да видя стоката им тук.
— Контрабандистите не се интересуват чия собственост е брегът, където слизат. А и е съмнително, че островните жители биха ги обадили на властите. Повечето общини защитават свободната търговия. — Майкъл прегледа най-близката бъчвичка. — Обикновено контрабандните стоки се реализират по най-бързия начин, но тези стоят тук от месеци, може би дори от години. Сигурно корабът на контрабандистите е потънал и никой не знае къде е товарът.
— Френски коняк, нали?
— Да. Струва едно малко състояние. — Майкъл се запъти към дъното на пещерата и изведнъж затаи дъх. — Погледни! Тук има нещо много по-ценно.
Катрин, чула възбудата в гласа му, отиде да види какво е намерил. Сърцето й направи огромен скок. Изтеглена на пясъка, полускрита в сянката, пред тях лежеше средно голяма лодка с гребла.
— Милостиви небеса! Мислиш ли, че с това ще стигнем до Скоул?
— Надявам се. — Майкъл огледа лодката от всички страни. Катрин не се отделяше от него. — Греблата са здрави. Има канче за изгребване на водата, корпусът изглежда невредим. Помогни ми да я пуснем във водата.
Катрин заби факлата си в пясъка и се хвана за другия край. Лодката се плъзна във водата с шумно плискане. Майкъл навлезе след нея.
— Няма дупки. О, Катрин, намерихме средство за бягство!
Макар че много й се искаше да му повярва, Катрин трепереше от страх.
— Лодката е толкова малка. Как ще ни пренесе през скалите и теченията?
— В известно отношение по-лесно от голямата лодка. Шансовете ни са много по-добри, отколкото например плуването. — Майкъл огледа входния тунел. — Когато започне отливът, бурята ще е отминала и можем да излезем от пещерата. Дотогава ще се стъмни. Даже ако Халдоран чака в залива, в което се съмнявам, имаме шанс да се измъкнем.
— Кога ще се разрази бурята? — попита Катрин.
— Вече бушува — отговори кратко Майкъл.
— Откъде знаеш? — попита изненадано тя. Мъжът вдигна рамене.
— Чувството ми го подсказва. Изпитвам, някакво вътрешно безпокойство. Не знам как по-точно да го изразя. Бурята избухна преди около час, много е силна и скоро ще отмине.
Катрин не го разбра, но повярва в думите му.
— Виж, под онова гребло има нещо. Какво ли е?
Майкъл отмести греблото и шумно пое въздух.
— Сабя. — Той вдигна страхопочтително оръжието и светлината на факлата се отрази в блестящото острие. — Грижливо намазана, за да не ръждяса от влагата. — Замахна и острието разсече въздуха с тих писък. В ръката на воина стоманата сякаш оживя.
Катрин, която отново си припомни бога на войната и архангела, който води небесните войски, изпрати благодарствена молитва към небето. Пътуването между двата острова щеше да бъде опасно, но вече имаха шанс. А ако някой можеше да превърне шанса в победа, това беше само Майкъл.
Ейми слезе да почете в библиотеката, но когато се разрази бурята, изтича до пейката под прозореца, за да погледа. Силният вятър и дъждът се удряха в стъклата. Дълбоко под нея вълните се разбиваха в крайбрежните скали, пръските изхвърчаха нагоре и се смесваха с дъждовните капки.
Макар че дамите се страхуваха от буря, Ейми изпитваше дълбоко задоволство да наблюдава природните стихии. Дни наред седеше в тази ужасна къща със смешното име Рагнарьок и скучаеше. Лорд Халдоран постоянно обясняваше, че майка й е твърде заета с грижи за болния лерд и няма време да я посети, но Ейми не му вярваше. Много пъти беше помагала на майка си в лазаретите и знаеше, че Катрин цени високо помощта й.
При следващата среща с лорд Халдоран щеше да му каже, че настоява да я отведе при майка й. А може би нямаше да чака. Лордът често отсъстваше. Не го беше виждала от вчера сутринта. Утре, щом бурята отминеше, тя щеше да се измъкне тайно и да потърси майка си. Островът не беше много голям. Непременно щеше да намери пътя към резиденцията на лерда.
Скоро след като бе взела това решение, вратата на библиотеката се отвори. Влезе лорд Халдоран. Ейми скочи на пода и се затича към него.
— Добър ден, милорд — Тя направи прелестен реверанс. — Мога ли най-сетне да посетя мама? Тя сигурно има много работа и ще се радва на помощта ми.