Както бе предсказал Майкъл, бурята отслабваше, но още преди да мушнат греблата в ремъците, една вълна ги подхвана от широката страна. Водата плисна в лодката и ги намокри до кости. Майкъл загреба с мощни удари. Когато лодката се успокои и се отдалечи от брега, той се обърна към нея:
— Оглеждай се внимателно. Заливът е пълен със скали.
Катрин кимна и коленичи на носа. Тъй като седеше с гръб, Майкъл не виждаше какво има пред тях и тя трябваше да го замести. За съжаление не притежаваше неговата изключителна способност да вижда в тъмното. Небето беше покрито с черни облаци и луната не можеше да ги пробие. Катрин примигва напрегнато. Малко вляво се виждаше нещо бледо, неравномерно, прилично на пяна.
— Дай вдясно. Струва ми се, че минаваме покрай риф.
— Вдясно — повтори Майкъл, измени курса и след дузина удари с греблата минаха покрай голяма скала, почти скрита във водата.
Когато излязоха в открито море, скалите изчезнаха и Катрин се успокои. Даже намери време да изгребе насъбралата се на дъното вода. Какво щастие, че контрабандистите бяха оставили канчето в лодката.
Много скоро условията се влошиха. Бурята влачеше след себе си огромни вълни, които нападаха безмилостно малката лодка. Дали Майкъл ще успее да удържи курса, питаше се непрестанно Катрин. Преследването на Бон й бе показало, че спътникът й притежава феноменално чувство за ориентация и усеща местността, но това беше вода, напълно непознат канал. Бяха го прекосили само веднъж, и то на дневна светлина. Можеха да минат покрай Скоул и да се изгубят в открито море.
Катрин побърза да прогони тези мисли. Задачата й беше да наблюдава вълните и да изгребва водата и тя беше длъжна да го прави по най-добрия начин.
Ейми задряма, като остави прозореца леко отворен, за да следи промяната на времето. Събуди я тишината след бурята. В стаята гореше свещ и часовникът на камината показа, че е почти два часът сутринта. Навреме: Тя изтича до прозореца и огледа местността. Все още духаше вятър, но дъждът беше престанал. Нито следа от охранителите на лорд Халдоран.
Ейми свали нощницата си и облече момчешките дрехи, които майка й беше купила в Испания. Беше ги взела със себе си, тъй като знаеше, че ще се катери по скалите на Рагнарьок Бричовете й бяха тесни, защото беше пораснала, но все някак ги закопча.
Когато се облече, тя отвори предпазливо вратата и огледа коридора. Един от пазачите беше задрямал на няколко метра от стаята й. За да избяга, трябваше да го прекрачи. Оставаше само пътят през прозореца.
Ейми заключи вратата и грабна въжето, което беше усукана от чаршафите. Завърза единия, край за леглото и спусна другия през прозореца. Въжето стигна почти до земята.
Ейми излезе през прозореца и започна да се спуска. Силният вятър я лашкаше на всички страни. Макар че не се страхуваше от конете, нито от френските войници, Ейми не понасяше височината. Ала беше твърдо решена да се справи. Спомни си какво беше чула от войниците, втренчи поглед в стената и продължи бавно надолу.
Тогава чаршафът започна да се къса. Когато усети вибрацията в ръцете си, сърцето й се сви. Ако паднеше от тази височина, щеше да се убие. Погледна надолу и на няколко стъпки видя широк перваз.
Чаршафът се разцепи с грозен шум. Ейми събра всичките си сили, скочи върху тясната издатина и се помоли да запази равновесие, за да не полети надолу.
Пътуването през канала беше безкраен кошмар. Катрин непрекъснато изгребваше водата, а парещите й очи бдително следяха обстановката. За щастие задуха остър вятър и облаците се разсеяха. Сърпът на луната освети мъничък остров отдясно и макар че парчето земя беше твърде далечно, за да представлява опасност, Катрин удвои вниманието си. Островите често бяха заобиколени от коварни плитчини. Забеляза с ъгълчето на окото си сноп пяна и изпищя:
— Веднага вляво!
Майкъл се подчини, но не успя да избегне назъбения риф. Лодката потрепери и се наклони. Нахлулата вълна отново ги измокри. Катрин примигна и извика:
— А сега надясно!
Няколко мощни удара с греблата ги изведоха от опасната зона. Катрин изгреба голямо количество вода и попита:
— Имаш ли представа дали наближаваме Скоул?
Майкъл остави греблата. Миг преди облаците отново да закрият луната, тя видя, че мощните му рамене са приведени от умора.
— Според мен не сме далече. Чуй!
Катрин се вслуша напрегнато и долови мощни удари.
— Вълните се разбиват в бряг!
— Точно така. — Майкъл продължи да гребе. — Ако съм преценил правилно, ще излезем на Литъл Скоул, близо до къщата на Халдоран.