Тя приседна отново на носа и се помъчи да различи нещо в мрака.
— Откъде знаеш?
— Инстинкт за ориентиране. Полезен талант за всеки войник.
Тя се поколеба.
— Моето чувство ми казва да отида веднага при Ейми, но разумът смята, че трябва да потърсим помощ от замъка.
— Може би. Но не знам дали ще успеем да ги убедим, че Халдоран е негодник. — Гласът му издаваше мрачна решителност. — Освен това е по-сигурно да я измъкнем тайно, вместо да рискуваме открита битка.
Майкъл беше прав. Омразният й братовчед можеше да убие Ейми от чиста злоба, преди да нахлуят в къщата му. Тя преглътна и заяви твърдо:
— Тогава да вървим в Рагнарьок.
Този път лердът се събуди без проблеми. Все още беше тъмно, но на небето се очертаваше сива ивица. Той се обърна настрана и видя, че до леглото му е седнал Дейвин Пенроуз и го наблюдава със загрижено изражение.
— Преди колко време изпратих да те повикат? — попита немощно лердът.
Дейвин се усмихна облекчено.
— Преди около осем часа.
Добре. Старецът се опасяваше, че са минали дни.
— Катрин?
— Изчезнала е — отговори мрачно констейбълът. — Претърсихме острова, но не намерихме никаква следа. Тя се грижеше всеотдайно за вас. Хората мислят, че снощи е излязла на дълга разходка и е паднала от някоя скала.
— Не! — Лердът знаеше, че няма много сили, и подбираше внимателно думите. — Клайв е отвлякъл дъщеря й и я е принудил да изпрати така наречения си съпруг.
— Какво? — Дейвин не можа да скрие смайването си.
— Истинският й мъж е мъртъв. Този е приятел или любовник — обясни нетърпеливо лердът. — Той се върна да говори с Катрин, Клайв ги откри и ги взе в плен. Намерението му беше да ги откара на Бон и да ги гони като дивеч.
— Велики боже! — извика Дейвин. — Значи съм бил прав. Снощи чух изстрели на Бон.
Лердът затвори очи, опитвайки се да обуздае чувствата си. Ами ако бе закъснял? Катрин го излъга, но… той беше запленен от нея.
— Как узнахте? — попита нервно констейбълът.
— Защото говореха пред мен, като че съм мъртъв. — Старецът пое дълбоко въздух, опитвайки се да се съсредоточи. Нямаха време за губене. — Клайв държи дъщерята на Катрин в Рагнарьок. Вземи милиционерите и я измъкни оттам. Не знам дали Клайв е там, но вземете оръжие. Той е опасен луд. Щом вземете детето, отплавайте към Бон да видите дали Катрин и онзи мъж са още живи. Ако не… — Гласът му пресекна.
Дейвин прие невероятната история без излишни въпроси. Стана от мястото си и заговори решително:
— Веднага тръгвам. Ще събера дузина мъже. Първо в Рагнарьок, после в Бон.
— Не вярвай на Клайв.
— Никога не съм му вярвал. — Дейвин се обърна и излезе.
Лердът затвори очи и се опита да потисне напиращите сълзи. Стар съм вече, повтаряше си той. Вече би трябвало да съм свикнал със загубите.
Скоул тънеше в пълен мрак и това не беше изненадващо в този нощен час. Когато наближиха острова, Катрин стана още по-бдителна, тъй като знаеше, че последната отсечка е най-опасна.
Течението се засили и лодката се мяташе безпомощно на всички страни. Майкъл пъшкаше от напрежение, опитвайки се да я държи в равновесие. Прибоят вибрираше в костите им. Появи се силуетът на малък остров. Майкъл успя да го избегне, но силното течение улови лодката и я подкара право срещу назъбена скала. Катрин изкрещя предупредително. Майкъл избягна смъртоносното препятствие буквално в последната секунда.
Луната отново освети пътя им.
— Още само неколкостотин метра — съобщи Катрин. — По шума на прибоя съдя, че е плаж, но виждам и скали.
— Добре — отговори задъхано Майкъл. — Това е брегът на Литъл Скоул.
Прибоят отново улови лодката и я метна към сушата. Бяха достатъчно близо, за да видят бледите, вълнуващи се линии на пречупващите се вълни. Катрин се вкопчи в ръба, стресната от скоростта, с която летяха към брега. Разумът й подсказваше, че няма да преживее това лудо плаване, но вътрешният глас нашепваше, че Майкъл ще се справи. Затова съсредоточи цялото си внимание в наблюдението на брега.
За съжаление закъсня да види скалата, скрита под водната повърхност.
— Внимание, надясно!
Майкъл веднага я послуша, но едното гребло застърга в камъка и се счупи.
— Дръж се здраво! — изкрещя той.
Лодката, загубила контрол, се завъртя като обезумяла и се удари в друга скала Катрин полетя високо във въздуха и стомахът й се преобърна. След минута падна в лодката, която вече бе изхвърлена на брега. Ударът беше толкова силен, че изпразни дробовете й. Тя се надигна, една коварна вълна я пое и я понесе обратно към морето. Господи, тя се давеше, беше безпомощна, не можеше да се откъсне…