Шумът на вълните издаде, че наближават дигата, и той попита:
— Ейми, по този път ли мина, когато дойде на острова с Халдоран?
— Да, сър, познавам дигата. Пътеката е тясна и ме уплаши. Радвам се, че е достатъчно светло, за да виждам къде стъпвам.
— Бъди предпазлива.
— Тъй вярно, сър. — Тя стисна по-здраво ръката на майка си. — Не обичам височините.
— И аз, миличка — отговори успокоително Катрин.
— Тогава имате късмет, защото няма да минете по пътеката — проговори хладно мъжки глас и храстите от двете страни на пътя внезапно оживяха. Петима мъже излязоха на пътя, излъчвайки самоувереността на добре въоръжени биячи. Халдоран и Дойл отляво, останалите трима препречваха пътя към дигата.
Майкъл разбра, че трябва да нападне веднага, и се хвърли като бесен срещу тримата бивши затворници. Първият удар улучи ръката на мъжа със счупената челюст и го остави без оръжие. Вторият се заби в рамото на другаря му. Мъжът се олюля, Майкъл му изтръгна сабята, завъртя се към третия и заби острието дълбоко в бедрото му. Още докато жертвата падаше, той изкрещя настойчиво:
— Тичайте!
Катрин и Ейми буквално прелетяха през пролуката, създадена от него, и стигнаха до дигата. Без да губи време, Майкъл се обърна към противниците си.
Първите трима бяха обезвредени, но Дойл вече насочваше пушката си срещу него с убийствена злост в очите. Изтрещя изстрел, но Халдоран удари дулото със сабята си и куршумът се заби в земята.
— Не го убивай! — изрева той. — Това е моя работа.
И пристъпи напред, готов за бой. Ранната утринна светлина позлати великолепната сарацинска сабя, с която се беше въоръжил.
— Една точка за вас, Кениън. Нападнахте с невероятна бързина. Трябваше да запомня тази тактика.
— Ако не бяхте аматьор, щяхте да я знаете. — Майкъл се дръпна към дигата, без да го изпуска от поглед. Очите щяха да му подскажат мига и посоката на нападението. Халдоран кимна мрачно.
— Иска ми се да не бързам, но ще ви убия веднага, за да хвана Катрин и наглото й хлапе.
— Първо трябва да минете през мен — отговори равнодушно Майкъл. — По-трудно е, отколкото си мислите.
— Така ли? — Халдоран стъпи на дигата с искрящи от гняв очи. — Веднъж вече ви победих, а тогава не бяхте изтощен. Много добре знам, че искахте да ме предизвикате с твърденията си, че сте ме оставили да спечеля. Този път няма съмнения в победата ми.
Той се хвърли светкавично напред, но Майкъл, предупреден от искрите в очите му, парира. Умората беше скована рефлексите му и едва се задържа на крака.
Халдоран отговори с редица брутални удари, един от друг по-силни, и почти успя да пробие защитата му. Майкъл се отдръпна и лордът изсъска подигравателно:
— Оръжието ви не е нещо особено. Откъде го взехте?
— От пещерата на контрабандистите. Стандартна флотска сабя — отговори твърдо Майкъл. — Истинският войник няма нужда от сарацинска стомана.
Халдоран нанесе нов удар и когато Майкъл парира, силен порив на вятъра извади противника му от равновесие. През това време Майкъл хвърли поглед към дигата. Катрин и Ейми бяха изчезнали. Облекчен, той посвети цялото си внимание на противника.
Изтощението замъгляваше ума му, забавяше реакциите. Дори желанието за оцеляване бе отслабнало. Останаха му единствено желязната воля за победа и умението да се бие, школувано в безброй жестоки битки. Беше преживял страшни неща и сега парираше, избягваше, нанасяше удари повече по инстинкт, отколкото с разума си. Едва вдигаше оръжието и мускулите му трепереха от напрежение.
Двубоят продължи в мрачно мълчание. Звънът на оръжията заглушаваше тъмния рев на вълните и крясъците на чайките. Халдоран нееднократно нанесе смъртоносни удари, но не постигна успех. Майкъл парираше и отстъпваше и засега нямаше дори драскотина.
Изпълваше го безрадостно удовлетворение. Нямаше да спечели този дуел. Даже ако станеше чудо, мъжете зад Халдоран щяха да го застрелят. Единствената му задача беше да даде време на Ейми и Катрин да избягат.
Когато отстъпи още крачка назад, Халдоран изръмжа:
— Стойте си на мястото, по дяволите! Бийте се като джентълмен, ако знаете какво означава това.
— Мога да се бия само като войник — отговори, пъшкайки, Майкъл. — За да победя.
Халдоран нападна отново, острието на сабята разсече дебелата жилетка и потърси уязвимо място. Майкъл се отдръпна — и десният му крак увисна във въздуха. Намираха се на най-тясното място на дигата. Чакаше го сигурна смърт.