Выбрать главу

В този миг Катрин чу тропот на конски копита и колела, който бързо се приближаваше. Кой, по дяволите, препускаше с такава скорост към дигата? Тя хвърли бърз поглед през рамо и видя каруца, в която седяха половин дузина мъже. През това време Майкъл се беше добрал до първото прикритие.

Неочакваното нападение с камъни беше сплашило тримата мъже и те вече не представляваха опасност. Дойл обаче, по-опитен и по-решителен от другарите си, се бе скрил зад голям камък. Катрин видя дулото на пушката, което застрашително се насочи към Майкъл. Велики боже! След като бе издържал дотук, Майкъл не можеше да бъде убит по този подъл начин. Това беше недопустимо.

Колата спря, изтрещя изстрел и ехото се затъркаля между хълмовете. Дулото се скри. След секунди тялото на Дойл се строполи встрани от скалата. От черепа струеше кръв.

Прозвуча дълбок мъжки глас:

— Ей, вие, ако искате да доживеете залеза, хвърлете оръжията си!

Катрин скочи и се обърна стреснато. Дейвин Пенроуз се беше изправил в колата и от пушката му се виеше дим. Никога не го беше чувала да говори с този заповеднически тон. Боже, колко приличаше на дядо им!

— Слава на бога — прошепна задавено тя. — О, благодаря ти, боже! — Ейми се втурна към близкия храст и тя я последва, олюлявайки се. — Майкъл?

Той се изправи с последни усилия и направи няколко крачки към тях. Макар и мокър до кости, небръснат и окалян, беше най-прекрасният мъж на света. Катрин изплака и го прегърна. Майкъл беше жив!

— Успяхме. — Майкъл я притисна нежно до себе си и я пусна. — Изправихме се срещу Наполеон на Скоул и победихме.

— Не ние. Ти. — Трябваше да му каже толкова много неща, че не знаеше откъде да започне.

Ала спасителите сложиха край на уединението им. Милиционерите разоръжиха хората на Халдоран и ги вързаха, а Дейвин и един непознат отидоха при бегълците. Непознатият, едър, елегантно облечен господин, заговори пръв:

— Какво ти е на ръката, Майкъл?

Майкъл погледна развеселено напоения с кръв ръкав.

— Халдоран е проникнал по-дълбоко, отколкото си мислех. Сабята му беше толкова остра, че почти не усетих. — Той смръщи чело. — По дяволите, Стивън, какво правиш тук?

Катрин вдигна глава. Значи това беше херцог Ашбъртън, братът на Майкъл. Величествена фигура.

— Твоето загадъчно послание ме накара да дойда чак тук, за да проверя лично какви си ги забъркал. — Погледът му беше устремен към раната. — Няма ли да я превържеш?

— Ако ми дадете вратовръзката си, ще я стегна — рече Катрин. Без да каже дума, мъжът отвърза бялата ленена вратовръзка и й я подаде. Поредната превръзка, каза си развеселено Катрин и се зае за работа.

— Стивън, позволи ми да ти представя Катрин и Ейми Мелбърн. Необикновена милосърдна сестра и световна шампионка по хвърляне. Ти си страхотна, Ейми. Баща ти щеше да се гордее с теб.

Момичето се зачерви до ушите.

Катрин направи превръзката и се обърна към констейбъла.

— Ти дойде тъкмо навреме, Дейвин, и аз съм ти задължена до края на живота си. Как узна къде сме?

— Докато е лежал уж в безсъзнание, лердът е чул разговорите ви — обясни Дейвин. — Тази сутрин се събуди много рано и ми разказа най-важното.

— Значи дядо е по-добре? Слава на небето!

Дейвин измери Майкъл с хладен поглед.

— Лердът каза, че не сте Колин Мелбърн. Ако този човек ви е брат, името ви вероятно е Ашбъртън.

— Аз съм Майкъл Кениън. Ашбъртън е титлата на Стивън.

— Херцог Ашбъртън? — попита смутено Дейвин.

— Правилно — кимна херцогът. — Но не ме гледайте така, моля ви. Хапя само в краен случай.

Майкъл въздъхна и зарови пръсти в мръсната си коса.

— Съжалявам, че ви измамих, Дейвин. Но ние с Катрин се познаваме от войната и тя ме помоли да я придружа.

Катрин отвори уста, но херцогът се намеси решително:

— Стига сме говорили. Сега най-важното е да отведем тримата бегълци в замъка, преди да завали отново. Лердът сигурно ни чака с нетърпение.

— Съвсем правилна забележка — отбеляза сухо Майкъл, който трепереше с цялото си тяло. Катрин понечи да го подкрепи, но Стивън я отстрани меко и отведе брат си до каруцата.

Майкъл легна на дъските и притихна. Лицето му беше сиво, очите затворени. Катрин се облегна на ритлата и прегърна Ейми. Докато пътуваха, момиченцето научи цялата история, узна и че Халдоран е убиецът на баща му.

Ейми я изслуша с каменно лице. Единственият коментар бе: