Катрин беше готова да ръкопляска. Майкъл бе живото доказателство, че стойността на един мъж не се определя по произхода.
— Мисля, че ще мога да уредя мистър Пенроуз да получи титлата напълно законно. Принц-регентът ми дължи някоя и друга услуга — намеси се с усмивка херцогът.
Лердът забарабани с пръсти по ръба на леглото. Накрая се изкиска одобрително.
— Май сте прави. Е, добре, ще ме наследи Дейвин. Момчето има и синове, които да го заместят. Пък и няма да се тревожа, че ще предпочете да живее на друго място.
Лицето на Дейвин побеля. Беше получил нещо, на което никога не се беше надявал.
— Никога не съм ви молил за нищо, господарю, нито съм очаквал да признаете произхода ми.
— Знам, знам. Това е още една причина да те уважавам — отвърна мрачно лердът. — Ти служиш вярно на острова и на мен, без да се оплакваш или да се самосъжаляваш. Когато му дойде времето, ще станеш добър лерд, но трябва да поработиш над темперамента си. Прекалено си разумен.
Катрин избухна в смях.
— Ти обаче си различен, дядо.
Очите на стареца блеснаха гневно.
— Не желая да слушам безсрамията ви, мис. Ти се държа позорно и единственият начин да оправиш нещата е да се омъжиш незабавно за Кениън.
Катрин сведе глава, после крадешком погледна Майкъл. Лицето му остана безизразно.
— Минали са само три месеца от смъртта на Колин — прошепна тя. — Не е особено прилично да се омъжа толкова скоро.
— Бързата женитба ще поправи другите ти глупости — изсъска дядото. — Кениън?
— Аз съм готов да изпълня дълга си — отговори спокойно Майкъл. — Но не знам дали Катрин и дъщеря й ще ме приемат.
— Внучката ми ще се подчини. Тя е типичен пример защо жената има нужда от съпруг, който да й казва какво да прави. Щом можете да командвате полк, значи ще се справите и с нея. Е, Катрин, готова ли си да станеш почтена жена?
Катрин прехапа устни. Нещо не беше наред — макар че се осъществяваше най-съкровеното й желание. Може би трябваше да направят само годеж, който лесно можеше да бъде развален.
— Искаш ли Майкъл да ти стане втори баща? — обърна се тя към дъщеря си.
— Ако не се омъжиш, ще се яви още някой звяр като лорд Халдоран, който ще се опита да те отвлече — отговори Ейми, огледа критично Майкъл и се засмя. — Всъщност аз много те харесвам. Ти си чудесен.
— Поласкан съм — отговори сериозно Майкъл.
— Тогава и аз съм съгласна — произнесе с мъка Катрин.
— Много добре — засмя се лердът. — Хайде, елате при мен, за да извърша церемонията. Дейвин, Ашбъртън, вие ще бъдете свидетели.
Катрин едва не припадна.
— Не можем да се оженим без разгласяване, специално разрешение или свещеник!
Дядо й се изсмя подигравателно.
— Господарят на Скоул има правото да сключва бракове и аз съм твърдо решен да измия позорното петно от името ти.
Не може толкова бързо! — искаше да извика Катрин, но Майкъл вече стоеше до леглото на лерда. Тя го последва като упоена.
— Нямаме пръстен — пошепна безсилно тя в последен опит да предотврати това безумие.
Херцогът моментално свали пръстена от малкия пръст на лявата си ръка и го подаде на Майкъл.
— Мисля, че става за случая.
Лердът улови леденостудената й ръка, взе десницата на Майкъл и произнесе тържествените слова. Накрая сложи ръцете им една в друга.
— Обявявам ви за мъж и жена и ви пожелавам да създадете силни синове.
— Ама че церемония — промърмори неодобрително Ейми. — Защо не казахте, че трябва да имат и дъщери?
— Хайде, Кениън, целунете булката — подкани го лердът. — Знам, че не е за първи път, но…
Майкъл се приведе към Катрин и безстрастно докосна устните й със своите. След това пусна ръката й и заяви:
— След като приключихме с церемонията, моля за разрешение да се оттегля, за да поспя ден или два.
— Аз също — присъедини се към него Катрин. Лердът въздъхна и кимна.
— Денят беше напрегнат и всички трябва да си починат. Дейвин, погрижи се да приготвят стаи за Ейми и Ашбъртън.
Херцогът раздруса ръката на брат си и прегърна Катрин.
— Добре дошла в семейството — поздрави я сърдечно той и се обърна към Ейми: — Виж, ние с теб очевидно няма да заспим толкова бързо. Тъй като вече съм ти нещо като чичо, предлагам да задълбочим познанството си. Искаш ли да обиколим острова, ако констейбълът ни намери някое файтонче?
— С радост ще ви придружа — отговори Ейми. — Добре е също да вземем дрехите ми от дома на лорд Халдоран.