— Идете в обора и си вземете, каквото ви трябва — усмихна се сърдечно Дейвин. — Бих дошъл лично да ви обслужа, но… първо трябва да кажа на Глинис какво се случи. — Той преглътна тежко. — Благодаря ти, Катрин. Трогнат съм от великодушието ти.
— Не съм великодушна, а справедлива. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Надявам се, че можем да ти идваме на гости. Обикнахме острова.
Дейвин засия.
— Винаги ще бъдете добре дошли в дома ми.
Катрин прегърна Ейми за довиждане и тръгна след мълчаливия Майкъл към помещението, което бяха споделяли. Едва влезли в стаята, те се разделиха. Майкъл отиде до прозореца, а Катрин седна пред огледалото. Майчице, колко зле изглеждаше с тъмните кръгове под очите и разбърканата, пълна с пясък коса.
Тя разплете дългата си плитка и започна да разресва слепените къдрици. Когато мълчанието стана непоносимо, заговори нервно:
— Това са единствените ти дрехи, нали? Не би ли могъл да вземеш назаем от брат си?
— Вероятно така ще направя. — Майкъл отвори прозореца и вдъхна дълбоко влажния, ухаещ на земя въздух. — Трябва да изпратя вест на Люсиен, за да не се тревожи за мен. Иначе ще хукне насам и ще накъса Скоул на парченца.
Катрин се усмихна и погледна брачния си пръстен. Златна халка с печат, на който беше изобразен гербът на Кениън. Печатът на херцога, одобрението за брака им.
— През последните дни се случиха толкова много неща — заговори с треперещ глас тя. — Трудно е да повярваме, че сме наистина мъж и жена.
Изведнъж дишането на Майкъл се превърна в пресекливо свирене и Катрин се сепна. Той се приведе, вкопчи се с едната си ръка в рамката на леглото, а с другата притисна гърдите си.
— Господи, Майкъл! — извика тя. — Какво ти стана?
— Лек пристъп на астма — изпъшка той. — Трябва ми само… свеж въздух. — Той се обърна отново към прозореца.
Катрин наля чаша вода от каната и му я занесе.
— Ще пийнеш ли?
Майкъл изпразни чашата на две глътки. После се облегна изтощено на стената. Лицето му беше сиво, пулсът на шията му биеше като чук.
— Добре съм, наистина. Втори пристъп за една седмица. Това ще ме разкъса.
Катрин застана пред него и попила лицето му.
— Кога беше първият?
— Когато Стивън ме намери в Грийт Ашбъртън. — Лицето му се опъна. — Едва не се задуших. Също като след смъртта на мама.
Катрин осъзна, че пристъпът бе предизвикан от забележката й, че са станали съпрузи, и изпита дива болка.
— Дали пристъпът беше резултат от общо изтощение и стрес, или причината е, че не желаеш да си женен за мен?
Майкъл я погледна с безкрайна умора. В момента не беше в състояние да скрие от нея каквото и да било.
— Това беше най-силното ми желание.
Сърцето й заби като обезумяло.
— Искал си да се ожениш за мен? Не си го направил от чувство за дълг?
— В този случай дългът и желанието вървят ръка за ръка.
В отчаян опит да го разбере Катрин продължи да пита:
— Защо тогава изглеждаш като осъден на смърт?
Майкъл направи опит да се усмихне.
— Може да съм добър в битките, но нямам опит в щастието.
Катрин разбра, че това беше истината. Макар че беше способен да обича и заслужаваше да бъде обичан, Майкъл никога не беше имал възможност да го изрази. Ако тя съумееше да остане близо до него, да излекува наранените му чувства, той щеше да й принадлежи завинаги.
Молейки се да намери правилните думи, тя заговори:
— Когато умирах от страх, един мъдър мъж ми каза, че страховете ми не са създадени за един час и не могат да бъдат излекувани толкова бързо. Това важи и за разбито сърце.
Тя се приведе и го целуна с безкрайна нежност.
— Ти беше умен и мил и ме излекува от страха. Нека и аз да направя същото за теб, Майкъл. Сърцето не се разбива за един ден и не може да бъде излекувано за един ден. Но аз те обичам и ти обещавам, че след време това ще ти хареса.
Майкъл изохка дрезгаво и я притисна в прегръдката си с такава сила, че ребрата й изпукаха.
— Никога не съм бил достатъчно добър, колкото и да се стараех — призна с мъка той. — Не е лесно да повярвам, че сега ще бъде друго. Пожертвах честта и сърцето си заради фалшива любов. Наистина ли ще получа втори шанс след престъпната си глупост?
Катрин го погледна право в очите.
— Приятелят, когото си измамил, ти е дал втори шанс — изрече тихо тя. — Херцогът ти даде втори шанс в семейството. Защо да не получиш втори шанс и в любовта? Ако някой го е заслужил, това си именно ти. Не познавам друг мъж с толкова силен характер и с такова нежно сърце като теб. Влюбих се в теб още в Брюксел, макар че отказвах да го призная.