Выбрать главу

Все пак той се овладя бързо и заговори с обезоръжаваща откровеност:

— Простете ми, държах се като непоправим глупак. Не познавам добре Уайлдинг и направих грешката да вярвам, че не е нищо повече от издигнал се сержант.

Това беше добро признание, макар че очарователните думи не можеха да прикрият напълно проявената недодяланост.

— Кенет има малко странно чувство за хумор — обясни с лека усмивка Майкъл. — Вероятно му се е сторило забавно да поддържа предразсъдъците ви.

Мелбърн смръщи чело.

— Ако наистина е от знатно семейство, защо е отишъл в армията като обикновен войник?

Майкъл знаеше отговора, но нямаше намерение да обсъжда частния живот на Кенет пред непознати.

— Кенет обича предизвикателствата — обясни просто той. — Беше ми сержант, когато бях още зелен хлапак. Истинско щастие за мен. След като отрядът му взе в плен френска рота, която ги превъзхождаше три пъти по численост, го предложих за повишение. — Той остави чашата си на масичката. — Бях много учуден, когато началниците ни проявиха здрав разум и го издигнаха в офицерско звание.

Забележката му предизвика оживена дискусия за глупостта на висшите чинове в армията, тема, която бе продължена и по време на вечерята. Яденето беше отлично, разговорите — много приятни. Дори Колин Мелбърн се оказа отличен сътрапезник, макар че мислите му не блестяха с особена оригиналност.

Ала когато вечерята свърши, Майкъл не можа да си припомни какво бе ял. Помнеше единствено елегантния профил на Катрин, сърдечния й смях и гладката кремава кожа.

Реши, че за в бъдеще ще се храни навън винаги когато е възможно.

5

Беше късно след полунощ, когато Майкъл отвори вратата на кухнята и застина на мястото си от изненада.

— Прощавайте, не очаквах, че ще намеря някого тук в този късен час.

Катрин вдигна глава от печката, където добавяше дърва.

— Не се извинявайте. Всички разумни граждани са в леглото. — Тя се надигна и изтри ръцете си. — Херцогът ви товари прекалено много. Тук сте от цяла седмица, а само веднъж сте вечеряли с нас.

Най-умното беше да се оттегли, но не биваше да бъде неучтив. Майкъл влезе в кухнята.

— За съжаление трябва да ходя на забавите, уреждани от членове на английската аристокрация. Нали знаете колко много хора дойдоха в Брюксел с надеждата да преживеят нещо вълнуващо.

— Така и предположих. Уелингтън винаги е настоявал високопоставените офицери да изпълняват и обществени функции, особено сега, когато не иска цивилните да се тревожат от военната ситуация. — Тя го дари с нежна усмивка. — Сигурна съм, че сте желан кавалер на всички балове и други забавления. За да им придадете блясък.

Майкъл изкриви лице.

— Права сте. Но защо не ви видях в нито един салон? Уелингтън много държи да присъстват красиви дами. Според мен вие, Ан и съпрузите ви трябва да сте на първите места в списъка.

— Канят ни често, но Колин обикновено е… зает другаде. — Катрин разбърка супата на огъня с дървена лъжица. — Ан и Чарлз обичат да излизат и обикновено ходя с тях, но в последно време Ан се уморява бързо и страни от шумните компании. Затова нямам възможност да излизам. Е, когато самият херцог урежда забава, нямам право да отсъствам. Там ходят всички.

Майкъл се поколеба, но все пак произнесе предложението, което на всяка друга жена би направил автоматично и без изобщо да се замисли.

— Ако имате нужда от придружител, за мен ще бъде чест да бъда на ваше разположение.

Катрин вдигна бързо глава и го погледна право в очите. Очевидно доволна от онова, което видя, отговори сърдечно:

— Много ви благодаря. Има забавления, които не бих искала да пропусна, но не мога да отида сама.

— Чудесно. Кажете на ординареца ми Брадли на кои празненства искате да отидем и ще се постарая да изпълня желанието ви. — Той вдигна ръка към устата си, за да прикрие прозявката си. — Знаете ли, днес бях в Гент и се върнах късно следобед. Не съм хапнал нищо от закуска. Затова реших да опустоша килера ви. И вие ли дойдохте да си потърсите нещо за хапване?

Катрин преметна дългата си плитка през рамо и отново се наведе над тенджерата. Тъмни къдрички галеха стройната шия.

— Не можах да заспя и слязох да си стопля мляко, но тази супа мирише толкова примамливо, че промених мнението си.

Бледият край на нощницата се подаваше под лекия памучен халат. Макар че дрехата я покриваше почти като нормална рокля, въздействието й беше обезпокояващо интимно. Кухнята беше осветена само от две свещи и огъня в печката и сенчестият мрак беше като в спалня…