Майкъл я прегърна мълчаливо. В душата му бушуваше такава буря от чувства, че не можеше да определи болка ли му причиняват или радост.
— Когато те видях за първи път в Брюксел, имах чувството, че полудявам — призна тихо той. — Още от самото начало ти изпълваше мислите и чувствата ми, макар да се мразех, че съм обсебен от една омъжена жена. Тайно се наслаждавах на знанието, че във вените ми тече твоята кръв — и копнеех за теб. Така имах чувството, че си наблизо.
— Винаги съм била с теб — отговори тя. — Ако не физически, поне духовно.
Майкъл затвори очи. Катрин беше до него и му предлагаше любовта си. Единствената пречка беше неспособността му да я приеме.
— Хайде да си легнем, мила — помоли тихо той. — Щом се наспя, вероятно ще стана по-разумен.
Той се изправи и погледна през прозореца. Вече не валеше и над морето се издигаше дъга, неземно красива като Катрин. Майкъл се взря в дъгата и в един миг противоречивите елементи на мислите му се подредиха в стройна редица. Щом имаше приятели като Никълъс и Люсиен, значи можеше да има и любима жена като Катрин. Дълбоко в сърцето му се зароди усещане за мир и покой, по-сладостно от всичко, което беше изпитвал досега.
— Винаги когато поглеждах в калейдоскопа, виждах разтрошени дъги и рухнали мечти — сподели тихо той. — Това ми помагаше да създам малко ред в хаоса. Сега вече това не ми е нужно. Погледни навън.
Тя проследи погледа му и извика възхитено. Дъгата беше станала още по-ярка и красива. Обещанието на небето за земята.
— Ти внесе ред в живота ми, Катрин. Ред и любов.
— Ние с теб се обичаме, Майкъл. Това е толкова просто — и прекрасно. — Тя се надигна на пръсти и го целуна. Това не беше страст или отчаяние, а покой и нежно съединение, рядко чувство за последните дни.
Майкъл се почувства безкрайно изтощен.
— Хайде да си легнем, мила — повтори той. — Ще спя най-малко един ден.
Усмивката й стана дяволита.
— Най-после ще спим заедно съвсем легално.
— Жалко, че съм твърде уморен, за да осъществя съпружеските си права.
— По-късно ще имаме достатъчно време. — Катрин се прозя и започна да се съблича.
Майкъл направи същото, без да откъсва поглед от нея. Катрин беше най-красивата жена на света, а сега беше негова съпруга. Когато вдигна ръка да приглади косата си, той видя тънкия белег в свивката на лакътя. Заля го вълна от нежност, която започна от сърцето и се разпространи по цялото тяло. Докато беше жив, щеше да носи нейната кръв, да бъде част от нея.
Катрин се пъхна под завивките и го погледна въпросително. Майкъл се усмихна криво.
— Знаеш ли, май не съм чак толкова уморен, колкото си мисля.
Тя протегна ръка и на лицето й грейна усмивка.
— Ела в леглото, любов моя. Ей сега ще разбера дали си уморен.
Епилог
Остров Скоул, февруари 1817 година
Кръщенето бе извършено с необходимия блясък Присъстваше и Луи Ленивия, но той беше възпитано куче. Дори почетният гост се разплака само когато изляха на главичката му студена вода. А празникът след церемонията в църквата беше великолепен.
Денят беше топъл затова жените седнаха под сянката на дърветата. Току-що кръстеният Никълъс Стивън Торквил Кениън минаваше от ръце в ръце и се наслаждаваше на вниманието, с което го удостояваха. В другия край на градината големите деца играеха крикет, а малките се забавляваха в специално ограденото място.
Клер наблюдаваше развеселено играещите деца.
— Катрин, дъщеря ти е страхотна. Никой не може да хвърля като нея. Ако в Оксфорд приемаха жени, щяха да я вземат в отбора по крикет.
Катрин избухна в смях.
— Ейми не е тласкана дори от факта, че прадядо й е съдия и е готов да натупа с бастуна всеки, който не е въодушевен от играта й.
Лердът се възстанови почти напълно. Беше хвърлил инвалидния стол и го беше заменил с бастуна. Публичното признаване на Дейвин за негов внук и бъдещ лерд му вдъхна нови сили за живот.
— Никога не съм виждала игра на крикет, в която да участват толкова перове и съпругите им — продължи весело Катрин.
Клер се изкиска и помилва закръгления си корем.
— Радвам се, че имам солидно извинение да не играя. Кит и Марго са много по-добри от мен.
Следващият бияч беше Кит Феърчайлд, стройната брюнетка, която Катрин бе видяла в парка с Майкъл. Хвърляше Люсиен, съпругът й. За да не измъчи жена си, той хвърли съвсем леко и бе принуден да се наведе светкавично, когато тя запрати топката към далечния ъгъл на градината. Дейвин Пенроуз едва успя да хване топката и да я метне обратно.