Выбрать главу

Майкъл отмести поглед.

— Какво наказание се предвижда за нощна кражба на продукти?

— О, никакво — каквото и да намерите, се смята за законна плячка. На огъня винаги има супа. Днес сме приготвили пиле със зеленчуци. — Тя посочи вратата на килера. — Там ще намерите студено месо, сирене и хляб. Вземете си, а аз ще сложа масата.

— Не искам да ме обслужвате.

— И защо не? — Тя отиде до бюфета и започна да изважда чинии и прибори. — Аз познавам кухнята си, освен това не съм имала труден ден като вас.

— Според мен възпитанието на децата е най-трудната работа на света.

Катрин вдигна вежди.

— Мъжете не би трябвало да го знаят.

— Една жена ми довери тази тайна в пристъп на слабост.

Тя го огледа замислено.

— Бих могла да си представя, че жените винаги ви доверяват тайните си.

Той предпочете да направи разговора по-безличен и се запъти към килера със свещ в ръка.

— Белгийските сирена са отлични, нали? Хлябът също.

— Тук умеят да се хранят и почти разбирам французите, които твърдят, че тази страна трябва да стане част от Франция. Искате ли вино? В ъгъла стои глинена стомна с чудесно местно вино.

— Звучи прекрасно, но трябва да ви предупредя, че след две чаши ще заспя на масата.

— Ако наистина заспите, ще ви покрия с одеяло, за да не настинете — отговори спокойно тя. — Нашето домакинство е много практично.

Когато Майкъл излезе от килера, масата беше сложена и в чиниите димеше супа. Кенет беше прав — Катрин беше експерт в умението да прави мъжете щастливи и да ги храни добре. Тя би била голяма печалба за всеки мъж, даже да не беше красива.

Той наряза сиренето и чу скимтене на куче. Погледна под масата и откри Луи, който го наблюдаваше с жален поглед. Хвърли му парченце сирене и кучето го улови още във въздуха.

— За животно, които се нарича Луи Ленивия, това куче е забележително добро в умението си да се появява винаги там, където има хора или храна.

Катрин избухна в смях.

— Луи принадлежи към стара френска раса ловни кучета, наричани «басе», защото са дребни на ръст. Подобно на френските войници на полуострова, Луи е първокласен опустошител. Постоянно се бие с котката за най-добрите късчета.

Учтиво мяукане издаде, че котката е побързала да се присъедини към съперника си. Майкъл й хвърли парченце студено месо и се зае със супата си.

През следващите минути се възцари тишина. Макар че ядеше усърдно, той усещаше през цялото време, че Катрин седи срещу него, чуваше тихото й преглъщане, в което имаше нещо невероятно еротично. В същото време присъствието й му беше безкрайно приятно. Любовницата му Каролайн беше безкрайно предизвикателна, но никога просто приятна.

Катрин видя, че е опразнил чинията си, и попита:

— Желаете ли още супа?

— Моля ви.

Тя взе чинията и отиде до печката, достатъчно голяма, за да се опече цяло теле. Когато се наведе над тенджерата, гърдите й се очертаха примамливо под меката материя на халата. Майкъл замръзна на мястото си, неспособен да отмести поглед.

Луи се надигна и я последва с надежда.

— Махни се, куче — нареди му строго тя, докато пълнеше чинията.

Без да обърне внимание на заповедта, Луи се надигна на задни лапи и главата му се удари в чинията. Когато се размърда, супата опръска печката. Катрин се отдръпна и продължи строго:

— Очевидно имаш нужда от още няколко урока по добри маниери, Луи. — Кучето сведе виновно глава и в този жест имаше нещо безкрайно комично.

Майкъл проследи сцената с усмивка. Чувстваше се много по-добре, отколкото на блестящите светски забавления от миналата седмица и се стараеше да запази контрол над чувствата си.

Катрин напълни чинията и се обърна към него. Тъй като беше съсредоточил цялото си внимание в лицето й, той забеляза твърде късно, че левият ръб на халата й се е запалил и пламъците пълзят по тънката материя. Сърцето му направи огромен скок. При завъртането халатът й беше минал през жаравата.

Майкъл скочи и заобиколи масата.

— Халатът ви гори, Катрин!

Тя погледна надолу и изпищя ужасено. Чинията падна на пода и Луи избяга моментално, но Катрин не се помръдна. Стоеше като вкаменена и се взираше в жълтооранжевите пламъци, които поглъщаха жадно светлосиния памучен халат.

В секундите, които Майкъл изразходва, за да прекоси кухнята, огънят стигна почти до лакътя й. Той отвърза колана и дръпна халата от раменете й с такава сила, че едва не я преобърна. Пазейки я с лявата си ръка, запрати горящата дреха в печката и от огъня се издигна фонтан искри.