Без да обръща внимание на опарените си пръсти, Майкъл издърпа Катрин от печката и я обърна към себе си.
— Добре ли сте, Катрин?
Глупав въпрос. Тя беше в шок Лицето й беше бяло като нощницата. От страх, че ей сега ще рухне в краката му, той я грабна в прегръдката си. Сърцето й биеше с такава сила, че той го усети в ребрата си, но тя изобщо не забеляза къде се е озовала.
— Опасността отмина, Катрин — обясни ясно и отчетливо той. — Сега сте на сигурно място.
Тя скри лице в рамото му и се разхълца. Майкъл я държеше здраво и шепнеше утешително в косите й. Коприненомеката плитка милваше ръката му. Изпълнен с чувство за вина, той усещаше всеки сантиметър от тялото й, притиснато до неговото — аромата на розова вода, меката гръд, която се вълнуваше до неговата.
Никога нямаше да бъде по-близо до нея. Но не можеше да й се наслади, не можеше да изпита искрена радост от близостта й, когато тя не беше на себе си.
Постепенно сълзите й пресъхнаха, но тя все още беше уплашена, дишането й беше бързо и повърхностно. Майкъл помилва раменете й и я поведе към близкия стол. Тя зарови лице в ръцете си и разкри крехката извивка на тила си.
Майкъл свали жакета си и в този миг забеляза тъмните ореоли на гърдите й под муселинената нощница. Гледката беше невероятно възбуждаща.
Боже, нима беше такова животно да изпита плътско желание към жена, която трепереше от страх? За да я стопли, но и за да прикрие голотата й, той я наметна с тежкия платнен жакет. Тъй като й беше твърде голям, той закри гърдите й с богато украсените ревери, като се стараеше да не ги докосва. Тя го погледна като упоена, все още неспособна да заговори.
Майкъл коленичи пред нея и взе ръцете й. Тъмнозеленият жакет подчертаваше още повече забележителните сини очи.
— Да повикам ли съпруга ви?
— Колин не е вкъщи — отговори с треперещ глас тя.
— Да събудя ли Ан?
— Недейте, вече съм по-добре. — Тя се опита да се усмихне. — Не е нужно да ги безпокоим.
— Лъжкиня. — Той започна да разтрива студените й пръсти. — Рядко съм виждал човек който да изглежда толкова зле.
Катрин се засмя със задавен от сълзи глас.
— Аз съм позор за армията, нали? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Иначе съм разумна, но… родителите ми загинаха при пожар.
Майкъл потрепери. Най-после бе разбрал разтърсващата й реакция след малката злополука.
— Много съжалявам. Как се случи?
— Бях шестнадесетгодишна — заразказва колебливо тя. — Полкът на татко беше в Бирмингам. Бяхме наели чудесна стара вила, цялата обрасла с виещи се рози. Искаше ми се да остана завинаги там. Но дойде зимата и една нощ камината се подпали. Събудих се, защото ми замириса на дим. Изпищях, поисках да събудя родителите си, но пожарът се разрасна много бързо. Стаята ми беше на партера и успях да се прехвърля през прозореца. — Тя затвори очи и се разтрепери. — Родителите ми спяха горе. Събудих половината село, войниците се втурнаха да гасят, но… мама и татко никога не се събудиха.
Майкъл стисна ръцете й и стана.
— Дали ще намеря малко бренди в шкафа на салона?
— Да, разбира се. Но наистина не е нужно…
Без да обърне внимание на протестите й, той продължи:
— Нали ще ме изчакате спокойно да донеса бутилката?
Катрин кимна и в очите й се появиха весели искрици.
— Обещавам да не върша глупости.
Майкъл измъкна котката изпод масата и я пусна в скута й.
— Дръжте я здраво. Според мен мъркането на една доволна котка е най-утешителното нещо на света. — Той взе една свещ и се запъти с дълги крачки към дневната.
Катрин се облегна назад и помилва меката котешка козина. Майкъл беше постъпил много умно, като й даде котката, защото едва възстановеното й душевно спокойствие изчезна с излизането му. Не бе разбрала колко сигурна се е чувствала с него, докато не бе излязъл.
Когато се погледна и видя опърлените краища на нощницата, в гърдите й отново се надигна паника. Уви се в жакета на Майкъл, за да спре треперенето си. Топлината на тялото му я поуспокои. Когато бе наметнал раменете й със собствената си дреха, нежността на жеста бе извикала сълзи в очите й. Много отдавна беше забравила колко е приятно да се наслаждава на нежни грижи.
Неумолима към себе си, тя си напомни, че не се е случило нищо лошо и няма извинение за истерията й. Грабна оставената на стола кухненска кърпа и изтри сълзите от лицето си. После съсредоточи вниманието си в успокояването на изнервената котка. Когато Майкъл най-после се върна, котката мъркаше доволно и Катрин изглеждаше външно спокойна.