— И с вас ли е така?
— Не, но имаше опасност да се увлека. Затова се отказах. — Лицето му се промени. — Защо ви разказвам всичко това? Сигурно ви доскуча.
— Съвсем не. Току-що научих повече за същността на войната, отколкото знаех досега, макар че съм прекарала целия си живот сред военни. — Тя въздъхна. — Отговорът ви обяснява защо винаги има мъже, горящи от желание да се бият, макар че съществува риск да бъдат убити.
Настъпи тишина. Тя се облегна по-удобно на високата облегалка и впери поглед в замисленото лице на събеседника си. Той беше наистина красив, строен и мускулест като пантера. Можеше да го наблюдава с часове, да следи движенията на тънките бръчици около очите му, начина, по който силните рамене опъваха бялата риза. Когато дългите пръсти помилваха козината на Луи, тя си представи как ли щеше да ги почувства върху кожата си…
Катрин разтърси глава и с ужас осъзна, че ленивата топлина в крайниците й означаваше желание. Чувство, което отдавна си мислеше, че е забравила.
За щастие тя не беше страстна натура. Дори на шестнадесет, когато вярваше, че е влюбена в Колин, здравият човешки разум напълно владееше поведението й. След като бракът я научи, че страстта е само измама, никога не беше изпитала изкушение да реагира на мъжете, които искаха да я убедят да изневери на мъжа си.
Отрано се бе научила, че външността й кара мъжете да се държат като идиоти и това е не само неприятно, но и опасно. На два пъти се беше налагало Колин да се дуелира с офицери, позволили си да досаждат на съпругата му. За щастие и двамата се извиниха и не се стигна до бой, но случилото се й показа, че трябва да намери начин да държи мъжете на сигурно разстояние.
Когато стана на деветнадесет години, тя вече знаеше какво да прави. Славата на непоколебима добродетел беше част от метода й, съчетана със сестринско поведение и пълен отказ от флиртове. Щом разберяха, че никога не могат да я имат за любовница, мъжете я оставяха на мира или ставаха приятели и закрилници. Бяха минали години, откакто мъжете й създаваха трудности, а Майкъл беше твърде много джентълмен, за да го промени.
Тъй като й се дощя да чуе отново дълбокия му глас, попита:
— Споменахте, че един от падналите ангели си е оженил. И другите ли имат съпруги?
— Люсиен се ожени миналата Коледа. — Майкъл се усмихна с копнеж. — Жена му се казва Кит и прилича на газела. Има дълги крака и плах поглед. В същото време умът й е остър като бръснач и е смела като лъвица. Не знам дали Рейф някога ще се ожени. Мисля, че предпочита да си живее, както досега.
— А вие? — Катрин веднага съжали, че е попитала. Само изпитото бренди обясняваше защо бе поставила този личен въпрос.
— Исках да прекарам пролетта в Лондон и да пообиколя пазара за булки, но Наполеон сложи кръст на плановете ми — обясни спокойно Майкъл.
— Той осуети плановете и на много други хора.
— Надявам се да не трае дълго — вдигна рамене мъжът. Мисълта, че Майкъл си търси жена между аристократичните красавици, беше странно болезнена. Тя се бе запознала с Колин малко преди смъртта на родителите си и се омъжи за него месец след трагедията. Тогава вярваше, че силата и любовта му ще й помогнат да преодолее тъгата. Не мина много време обаче и разбра, че чувствата му не са дълбоки и тя е много по-силна от него.
Нямаше право да се оплаква — но имаше периоди, когато копнееше да има до себе си силно мъжко рамо, на което да се облегне. Инстинктът й подсказа, че ако се беше омъжила за човек като Майкъл, щеше да има съпруг, който да носи заедно с нея товара на живота — да я подкрепя, когато се чувства твърде уморена, за да продължи.
Съзнавайки, че не е редно да има такива мисли, тя се надигна и остави котката на затопления стол.
— По-добре да си легна, докато още мога да се кача по стълбата.
Катрин направи крачка и се олюля. Светът се завъртя. Майкъл скочи и я подкрепи. Тя се облегна на рамото му и зачака главата й да се проясни.
— Извинете — прошепна неловко тя. — Не понасям алкохол.
Той я поведе към стълбата, като я придържаше за лакътя.
— Аз трябва да се извиня, че ви изкуших да пиете.
Докосването му изведнъж й напомни как беше плакала в прегръдките му. С мъка и страх, но и с наслада, с истинско блаженство. Защо си припомни не мъката, а насладата?
Стараейки се да изглежда безгрижна, тя каза:
— Глупости. Не знаете ли, че ме наричат Света Катерина? Аз съм напълно неподкупна.