Майкъл се усмихна утвърдително и в зелените му очи светна нежност. Интимната сърдечност на лицето му отново подкоси коленете й. Стомахът й се преобърна и тя осъзна, че се чувстваше силно привлечена от този мъж. Не беше изпитвала това чувство дори когато вярваше, че е влюбена в Колин.
Добре, че Майкъл нямаше нечестни намерения спрямо нея. Възхищаваше се на външността й, но беше човек с чувство за чест и не проявяваше интерес към омъжена жена. Сигурно щеше да бъде много верен съпруг, когато се ожени. Бъдещата му съпруга беше щастливка.
Тъй като с Майкъл никога нямаше да станат любовници, трябваше да го направи приятел. Така щеше да бъде най-добре, защото приятелството траеше дълго и не причиняваше болка като страстта.
Ала когато я придружи до стаята й, тя затвърди увереността си, че ако някой мъж е в състояние да я прелъсти, това е само той.
6
На следващата вечер Майкъл реши да вечеря вкъщи, за да види как се чувства Катрин. Пристигна навреме за чашата шери в салона.
Ан Моубри се усмихна и му подаде ръка.
— Не мога да повярвам! Тази вечер всички офицери са си вкъщи. Вече си мислех, че съществувате само във въображението ми, Майкъл.
— Сметнах, че е разумно да се появя, за да не забравите съществуването ми и да дадете стаята ми на друг.
Тя се изкиска и отново се обърна към Кенет Уайлдинг. Майкъл отиде при Катрин, която наливаше шери и изглеждаше спокойна както винаги. Пое чашата и попита тихо:
— Как се чувствате след снощната случка? Имаше ли лоши последствия?
— Главоболие след прекаляването с бренди, но нощта мина без кошмари. — Тя хвърли поглед към въглищата, които пламтяха в камината. — Както виждате, гледам ги спокойно, без да се боя, че ще изпадна в паника.
— Много добре.
Той понечи да се отдалечи, когато тя продължи:
— Все още ли имате желание да ме придружите? Утре лейди Троубридж организира музикална вечер, на която с удоволствие бих присъствала. Тя ме увери, че цигулковият квартет, който ангажирала, е извънредно добър.
— За мен ще бъде удоволствие.
Двамата се уговориха кога да се срещнат и стана време за вечеря. Яденето мина без произшествия. Майкъл започваше да свиква с болката от желанието, което изпитваше в близост до Катрин. Слава богу, че тя го приемаше като приятел. Ако беше проявила и най-малък интерес, ситуацията щеше да стане невъзможна. Щеше да се наложи да си потърси друга квартира, дори ако това означаваше да живее в някоя дървена колиба.
След вечеря Майкъл трябваше да отиде на два приема, но ги напусна веднага щом можа. Имаше нужда от сън. Бе прекарал последната нощ в болезнени, живи, мъчителни мисли за Катрин. Когато затвореше очи, виждаше блясъка на аквамарин, усещаше финия полъх на розова вода, тънката кожа, изкусителния натиск на тялото, притиснато в неговото.
Накрая потъна в неспокоен сън, но само за да сънува как я любеше в свят, където тя беше свободна и двамата можеха да бъдат заедно, без да навредят на другите. Събуди се изтощен и потиснат. Защо, по дяволите, не можеше да се влюби в свободна жена?
Защото никога в живота си не вървеше по лесния път. Верният Люсиен нееднократно му беше повтарял, че винаги търси най-трудното.
Къщата на Рю дьо ла Рен беше спокойна, макар че лампите още не бяха угасени. Искаше да се качи в стаята си, когато чу мъжки глас. Помисли, че е Кенет, и отиде в салона. Направи завой и погледна наляво. Изведнъж спря и се присви, сякаш бе получил удар в корема.
Скрит в сянката на коридора, Колин Мелбърн прегръщаше жена си. Устата му търсеше жадно гърдите й, ръката му беше мушната под полата. Катрин беше притисната към стената, невидима с изключение на тъмната коса и бледите гънки на роклята. Докато Майкъл гледаше като вцепенен, Колин отвори панталона си и проникна в нея. Тя изохка от удоволствие.
Майкъл престана да диша. Без съмнение, Мелбърнови бяха за завиждане, че след толкова години брак изпитваха луда страст един към друг, но гледката му причини гадене. Слава богу, че бяха заети с любовния акт и не забелязаха присъствието му.
Той се отдръпна назад и в този миг се чу женски глас:
— О, мили капитане, не знаех, че англичаните са така страстни…
Майкъл застина за миг на мястото си, после рязко се обърна.
Колин беше притиснал чело към стената и лордът можа да види лицето на партньорката му. Това не беше Катрин, а една от белгийските прислужнички, тъмнокосо момиче с ръста на Катрин. Тя беше отметнала глава, устата й беше отворена и разкриваше големи, неравни зъби.
Гаденето отстъпи място на луд гняв. Защо този мръсен тип мамеше и унижаваше жена си, и то под собствения й покрив? Заслужаваше да го нашибат с камшик.