Чу шум от битка от юг. От стената стреляха оръдия и мускети, разтърсваха града. Войниците на върха на пирамидата все още не бяха видели нито напастта, нито отряда на Лив — гледаха битката, която се разиграваше пред стените.
Но макар да се чувстваше дива и силна, тичането по стъпалата бе изтощително. Лив забави и мъжете от двете ѝ страни я сграбчиха под мишниците и почти я повлякоха нагоре. Не ѝ се подиграваха и не я подценяваха. Бяха бойци и телата им бяха тренирани за това. Тя не беше. Почувства се слаба и безпомощна… а някаква част от нея се чувстваше пленена и искаше да се изтръгне на свобода. Но тя потисна подтика.
Щом наближиха върха на пирамидата, забавиха ход. Почти невидим отдолу, на предпоследното ниво на пирамидата имаше квадратен вътрешен двор, където се събираха благородниците и се извършваха религиозни ритуали. Точно тук мъжете и жените от кралската фамилия на Ру бяха избити и после хвърлени надолу по стъпалата. От кошници висеше еремофила, а водни езерца и фонтани пазеха хладина за благородниците, докато роби им поднасяха плодове и вино.
Всички притеглящи от екипа на Лив извадиха очилата си, и тя също. Притегли обвивка от свръхвиолет и я запълни с втечнено жълто, точно както я беше учил лично Гавин Гайл. Имаше чувството, че е било страшно отдавна.
— Кои сте вие? — извика глас отгоре. Войник на пост: искаше им паролата.
Син лъч го прониза в лицето и от очите му плисна кръв. Екипът на Лив атакува.
На върха на пирамидата имаше повече хора, отколкото Лив беше предполагала, но не и притеглящи. Тя изстреля светлинната си бомба сред тълпата и тя избухна и заслепи всички.
Хората на Лив бяха страховити — едни от най-добрите притеглящи и бойци, които бе виждала. Фирос завъртя две брадви, които приличаха на алебарди със скъсени дръжки, и където минеше, гинеха мъже, роби и жени. Сините притеглящи изстрелваха копия в лица и вратове, наляво и надясно. Фипс Навид връхлетя към лорд Аравайнд с викове за мъст и бе посечен от телохранителите на благородника.
Лив остана отзад и изстреля още светлинни бомби. Беше уплашена, но знаеше, че е незаменима и че бомбите ѝ вършат работа. Наложи ѝ се да извади пистолета си само веднъж, когато една полудяла робиня ѝ налетя със саксия. Жената падна в краката на Лив с кървава дупка в гърдите.
А след това всичко изведнъж свърши. Наоколо стенеха мъже и жени, но бой нямаше. Отрядът на Лив някак си се беше смалил до петима и всеки от тях оглеждаше труповете и довършваше ранени врагове, които се мъчеха да избягат или да се докопат до оръжия.
— Десет войници идват по външните стъпала — каза Фирос. — Ще задържа вътрешните.
Фипс Навид скимтеше до трона. Лив се приближи до него. Лявото му око беше избодено и копие го бе пронизало в корема и се показваше от гърба му. Единият му крак бе счупен.
— Спипахме ли го? — попита Фипс. — Оная свиня Аравайнд? Спипахме ли го?
— Да — каза Лив. — Прободен е в слабините. Фирос току-що му разпра гърлото.
Фипс се изсмя хрипливо, но завърши със стон.
— Добре, добре. Четиринайсет години го гоня този кучи син. Жалко, че не го довърших аз. Но пък… Вярваш ли в рая?
— Вярвам в ада — отвърна Лив.
Той сякаш понечи да се засмее, но лицето му се разкриви от болка.
— Ще ми направиш услугата, нали? Ще ида да намеря място и за двама ни.
Ухили се дивашки и задържа усмивката упорито, въпреки болката и страха. Тя си каза, че е милост, но не можеше да помръдне, докато не притегли отново свръхвиолет. Трябваше да го направи.
Тънкото острие преряза гърлото на Фипс и Лив се отдръпна. Краката ѝ трепереха. Обърна се, за да не гледа какво е направила.
— Стълбата! — извика Фирос.
Лив забърза към него и се закатери по стълбата. Под огромното лъскаво огледало имаше малка площадка. Щом се приближи до него, тя разбра, че не е обикновено огледало. Беше не само огромно — петнайсет крачки в диаметър най-малко, — но и безупречно чисто. Нямаше никаква прах, нито драскотини. В желязната рамка имаше някакви много, много стари руни, почернели от времето.
От върха на пирамидата можеше да види битката, разгръщаща се при стените. Петстотинте на принца, рязко смалени на брой, бяха успели да пробият през кървавия димен ад на тунела и напираха срещу войниците в съседните улици. Черният пушек на трещящите мускети и човешките крясъци се виждаха и чуваха дори оттук. Но Кървавите халати настъпваха и печелеха терен. След още половин каре щяха да излязат на един пазарен площад и превъзходните им умения щяха да получат по-широк боен фронт. След това едва ли щеше да отнеме много време да стигнат до портата. Но боят все още не беше свършил, а аташийците горе на крепостната стена като че ли имаха неограничени запаси от заредени мускети: вадеха ги, стреляха, подаваха им нови и те пак стреляха и засипваха атакуващите със смърт.