— Как си… — понечи да попита Гавин. Кип пълзеше на четири крака точно зад трона, който бе избуял за Атират.
— Имам само един въпрос, Гавин Гайл — каза Атират. — Жената ли искаш да те убие, или момчето?
Кип замръзна.
— Татко… Не мога да помръдна.
— Гавин — каза Карис, стиснала зъби. Имаше сълзи в очите ѝ и тя се бореше със зеления луксин, стегнал тялото ѝ. — Не м-мога… не м-мога…
— Да стрелям ли? — попита напрегнато Хезик.
— Да стреляме означава да ги убием всичките, идиот с идиот! — извика Котурната.
— Не можем да ги спасим! Това е единственият ни шанс. Онова там е бог!
Командир Железни пренебрегна и двамата. Думи, които мислеше, че е забравил, излязоха неканени от устните му:
— Всемогъщи Оролам, дарителю на светлина, виж ме сега, чуй моя плач. В часа на моя мрак аз пристъпвам към трона ти. — Виждаше се да изрича думите все едно, че се гледаше отстрани. Не беше отправял молитвата на преклонение от тринайсетгодишен. Усещаше гърдите си празни. Виждаше майка си, как умира. — Господарю на Светлината, виж…
Внезапна мисъл прекъсна молитвата му и той каза на Хезик:
— Една резка нагоре, две вдясно.
— Сър, прицелил съм се точно…
— Действай! — извика Железни.
Три изщраквания, докато Хезик изместваше оръдието към заповяданите резки.
Железни взе димящата факла и сам запали фитила.
Грохотът изпълни батареята. Железни бе готов да се закълне, че всички броят секундите.
— Жалко, че не можеш да знаеш какво е, Гавин — каза богът. — Мога да почувствам всяко живо, растящо нещо на света. И сетивата ми се разширяват, секунда след секунда.
Атират говореше като пиян, но въпреки това Кип не можеше да се движи. Мускулите му се огъваха и стягаха по негова заповед, но самите му кости бяха задържани на място. За малко да успее. За малко да спаси всички. Кип Замалкото.
Хиляда и едно.
Атират завъртя рамене. Засмя се.
— Вашите приятели? Не разбират ли, че топузът по-вероятно ще убие вас, отколкото мен? Би трябвало почти да позволя да падне, просто за да видим. — Вдигна ръце все едно проследяваше желязното кълбо през самия въздух.
Хиляда и пет.
— Почти — каза богът. Нещо се изстреля от ръцете му и прихвана топуза във въздуха няма и на двайсет разтега над тях.
Не беше очаквал снаряд обаче.
Снарядът се взриви с гръмовен грохот и разтърси кулата. Зеленият мехур, който я покриваше, се пръсна. Великаните изпопадаха. Кип се претърколи.
Надигна се с усилие и затърси кинжала.
Всички останали реагираха мигновено. Кип чу трясъка на пистолета на Карис и видя как Гавин хвърля жълти остриета към великаните и към Атират. От ръцете му блъвнаха пламъци…
… и изгаснаха.
Докато великаните му издъхваха, Атират отби атаките срещу него все едно бяха дим. Ръце наляво, надясно. Гавин беше пленен отново, мехурът около тях се оформи пак. Гавин бе притиснат от зелена слуз, Карис падаше, Бая Ниел вече бе паднал.
Кип отново усети как нещо стяга ставите му като стомана. Скочи към гърба на Атират, изпънал напред кинжала, и усети как костите му запращяха във въздуха.
Дебелите момчета знаят всичко за инерцията.
Кинжалът се заби право в тила на Атират.
Луксинът, смразил костите на Кип, се отвя като мъгла. Той се блъсна в Атират и падна отгоре му. Извъртя кинжала в главата на бога и чу как изпращяха и изстъргаха кости.
Все още на колене, Кип погледна кинжала в ръката си. Зелените и сини скъпоценни камъни на острието се нажежаваха, блеснаха ярки за миг. Кип чу грохот на падащи тела: великаните, лишени от форма и живот.
Карис се засмя и Кип изведнъж осъзна колко тихо е станало. Издърпа кинжала и се надигна.
— Кълна се в брадата на Оролам, Кип — каза Гавин. — Добра работа свърши.
В краката им лежеше мъж… или някакво отвратително нещо, било някога мъж. Без зеления луксин, който бе загръщал всяка част на тялото му, Дервани Маларгос беше просто одран плешив труп, мозък и кръв се процеждаха от пробития му череп.
Кулата се разтресе, изведнъж потъна пет стъпки надолу и едва не ги изхвърли в морето.
— Означава ли това, че целият остров ще се разпадне? — попита Карис.
— Опасявам се, че да — отвърна Гавин.
— Щях да си помисля, че е страхотно — каза Карис. — Ако нямаше да пропадна и да се удавя.
Гавин се засмя.
— Мога да помогна с това. Елате насам.
И чудесният, чудесен звук от притеглянето на Гавин изпълни ушите на Кип.